Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като във филм на ужасите! Погребаха жив човек в Червен бряг
  • Новини

Като във филм на ужасите! Погребаха жив човек в Червен бряг

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
pogernnbaskbaskb.jpg

Разследват смъртта на работник, загинал при изкопни дейности в Червен бряг, съобщава Би Ти Ви. Починалият е бил без трудов договор.

Роднини обясниха, че мъжът е бил затрупан със земна маса и те са се опитвали да го извадят час. Багеристите са се включили след това.

Двама работници трябвало да положат дъждовен колектор. 52-годишният мъж влязъл в укрепителното съоръжение, което е част от реконструирания булевард „България“ в града. Именно тогава той бил затрупан със земна маса.

Близките не знаят кой е работодателят и подозират полицейски чадър.

Не изпускай тези оферти:

Образувано е досъдебно производство за причиняване на смърт по професионална непредпазливост.

Още криминални новини:

Петима души са задържани след спецакция в Стражица, съобщиха на брифинг от Окръжната прокуратура във Велико Търново.

Преди няколко дни от жилища там бяха иззети около 20 000 евро във вакуумирани пликове.

„Случаят касае досъдебно производство за пране на пари. Престъплението, от което са генерирани средствата, е осъществяване на обществен транспорт без наличието на лиценз”, обясни оворителят на Окръжна прокуратура Велико Търново Илиян Благоев.

„Била е създадена стройна организация за транспорт на пътници от България в посока Западна Европа и обратно. Всяка седмица от страната ни са тръгвали по три микробуса към страни от ЕС. Имаме събрани доказателства за курсове към Холандия и Германия. От там също са потегляли микробуси в обратна посока. Този транспорт е бил заплащан като не са издавани никакви документи за получените суми. По този начин лицата са получавали средства, които не са декларирани”, допълни наблюдаващият прокурор Радослав Батанов.

Той не даде подробности за това как тези средства са били изпирани в страната ни. За престъплението законът предвижда освен лишаване от свобода, така и глоба и конфискация на имущество.

Наблюдаващият прокурор уточни, че при акцията са иззети осем микробуса. Повдигнато е обвинение за престъпна дейност. Според данните на държавното обвинение превозите са извършвани от началото на 2021 до 11 октомври 2022 година.

“В качеството си на обвиняеми са привлечени петима души. На четирима са повдигнати обвинения за пране на пари. Петият обвиняем, който няма обвинение за пране на пари е с мярка подписка. На останалите е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева за всеки”, допълни Батанов.

Обвиняемите са работили основно на територията на Стражица. Част от тях имат роднински връзки. Един от задържаните е пенсионер, а друг – безработен. Нямат и криминални регистрации, с изключение на един, който е осъждан за деяние, извършено по непредпазливост.

Още криминални новини:

Пет години по-късно семейство от Плевенско продължава да търси справедливост за смъртта на 14-годишното си дете, което почина след побой в училище.

Случаят е от град Славяново и приключи на съдебна фаза с условна осъдителна присъда за вече пълнолетния младеж. С днешната дата обаче, родителите на жертвата показват за първи път видеозапис от деня, когато синът им умира в класната стая.

На кадрите се вижда как 14-годишният Радослав пада след два удара в главата на пода в класната стая. Вижда се и опита да бъда съживен от персонала на училището.

“Една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок и да се заплати кръвнина – обезщетение. Дoсега – абсолютно нищо”, каза Димитров за присъдата.

Случаят със смъртта на 14-годишният Радослав от град Славяново нашумя през месец май 2017 година.

След спречкване със съученика си Тонимир, Радослав удря главата си и умира.

С днешна дата, показвайки записа, родителите на починалото дете искат да опровергаят тиражираната от ръководството на училището версия за смъртта.

По думите на бащата на починалото дете учителите са излъгали в съда. Там били казали, че момчето е консумирало енергийна напитка, в следствие на която е получил епилепсия и сърдечен пристъп.

Днес, училището в Славяново има друг директор, който счита че темата е приключила.

“Колегите, които са били, нямат вина за това което се е случило. Това е доказано в съда, аз затова Ви казах, че има компетентни органи”, категорична е Радостина Болнова – директор на СУ „Христо Ботев.

Не така мислят родителите на починалия Радослав. И призовават депутати да действат.

“Тези хора от Парламента нека да правят по-добри Закони. Да правят Закони, а не да драпат за заплати, че тази мъка е много голяма”, призова бащата на починалото момче.

Въпреки, че за родната Темида въпросът е приключил семейството на Радослав ще търси правата си Европейският съд по правата на човека, защото времето не лекувало.

“Повече и по-голяма е болката, заради липсата на справедливост. За тази болка – няма хапче”, казва почерненият баща през сълзи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта
Next: Имате ли представа какво се случва ако въведете ПИН кода си на обратно? Това може да Ви спаси, трябва да го знаете

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.