Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като във филм на ужасите! Погребаха жив човек в Червен бряг
  • Новини

Като във филм на ужасите! Погребаха жив човек в Червен бряг

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
pogernnbaskbaskb.jpg

Разследват смъртта на работник, загинал при изкопни дейности в Червен бряг, съобщава Би Ти Ви. Починалият е бил без трудов договор.

Роднини обясниха, че мъжът е бил затрупан със земна маса и те са се опитвали да го извадят час. Багеристите са се включили след това.

Двама работници трябвало да положат дъждовен колектор. 52-годишният мъж влязъл в укрепителното съоръжение, което е част от реконструирания булевард „България“ в града. Именно тогава той бил затрупан със земна маса.

Близките не знаят кой е работодателят и подозират полицейски чадър.

Не изпускай тези оферти:

Образувано е досъдебно производство за причиняване на смърт по професионална непредпазливост.

Още криминални новини:

Петима души са задържани след спецакция в Стражица, съобщиха на брифинг от Окръжната прокуратура във Велико Търново.

Преди няколко дни от жилища там бяха иззети около 20 000 евро във вакуумирани пликове.

„Случаят касае досъдебно производство за пране на пари. Престъплението, от което са генерирани средствата, е осъществяване на обществен транспорт без наличието на лиценз”, обясни оворителят на Окръжна прокуратура Велико Търново Илиян Благоев.

„Била е създадена стройна организация за транспорт на пътници от България в посока Западна Европа и обратно. Всяка седмица от страната ни са тръгвали по три микробуса към страни от ЕС. Имаме събрани доказателства за курсове към Холандия и Германия. От там също са потегляли микробуси в обратна посока. Този транспорт е бил заплащан като не са издавани никакви документи за получените суми. По този начин лицата са получавали средства, които не са декларирани”, допълни наблюдаващият прокурор Радослав Батанов.

Той не даде подробности за това как тези средства са били изпирани в страната ни. За престъплението законът предвижда освен лишаване от свобода, така и глоба и конфискация на имущество.

Наблюдаващият прокурор уточни, че при акцията са иззети осем микробуса. Повдигнато е обвинение за престъпна дейност. Според данните на държавното обвинение превозите са извършвани от началото на 2021 до 11 октомври 2022 година.

“В качеството си на обвиняеми са привлечени петима души. На четирима са повдигнати обвинения за пране на пари. Петият обвиняем, който няма обвинение за пране на пари е с мярка подписка. На останалите е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева за всеки”, допълни Батанов.

Обвиняемите са работили основно на територията на Стражица. Част от тях имат роднински връзки. Един от задържаните е пенсионер, а друг – безработен. Нямат и криминални регистрации, с изключение на един, който е осъждан за деяние, извършено по непредпазливост.

Още криминални новини:

Пет години по-късно семейство от Плевенско продължава да търси справедливост за смъртта на 14-годишното си дете, което почина след побой в училище.

Случаят е от град Славяново и приключи на съдебна фаза с условна осъдителна присъда за вече пълнолетния младеж. С днешната дата обаче, родителите на жертвата показват за първи път видеозапис от деня, когато синът им умира в класната стая.

На кадрите се вижда как 14-годишният Радослав пада след два удара в главата на пода в класната стая. Вижда се и опита да бъда съживен от персонала на училището.

“Една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок и да се заплати кръвнина – обезщетение. Дoсега – абсолютно нищо”, каза Димитров за присъдата.

Случаят със смъртта на 14-годишният Радослав от град Славяново нашумя през месец май 2017 година.

След спречкване със съученика си Тонимир, Радослав удря главата си и умира.

С днешна дата, показвайки записа, родителите на починалото дете искат да опровергаят тиражираната от ръководството на училището версия за смъртта.

По думите на бащата на починалото дете учителите са излъгали в съда. Там били казали, че момчето е консумирало енергийна напитка, в следствие на която е получил епилепсия и сърдечен пристъп.

Днес, училището в Славяново има друг директор, който счита че темата е приключила.

“Колегите, които са били, нямат вина за това което се е случило. Това е доказано в съда, аз затова Ви казах, че има компетентни органи”, категорична е Радостина Болнова – директор на СУ „Христо Ботев.

Не така мислят родителите на починалия Радослав. И призовават депутати да действат.

“Тези хора от Парламента нека да правят по-добри Закони. Да правят Закони, а не да драпат за заплати, че тази мъка е много голяма”, призова бащата на починалото момче.

Въпреки, че за родната Темида въпросът е приключил семейството на Радослав ще търси правата си Европейският съд по правата на човека, защото времето не лекувало.

“Повече и по-голяма е болката, заради липсата на справедливост. За тази болка – няма хапче”, казва почерненият баща през сълзи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта
Next: Имате ли представа какво се случва ако въведете ПИН кода си на обратно? Това може да Ви спаси, трябва да го знаете

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.