Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като във филм на ужасите! Погребаха жив човек в Червен бряг
  • Новини

Като във филм на ужасите! Погребаха жив човек в Червен бряг

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
pogernnbaskbaskb.jpg

Разследват смъртта на работник, загинал при изкопни дейности в Червен бряг, съобщава Би Ти Ви. Починалият е бил без трудов договор.

Роднини обясниха, че мъжът е бил затрупан със земна маса и те са се опитвали да го извадят час. Багеристите са се включили след това.

Двама работници трябвало да положат дъждовен колектор. 52-годишният мъж влязъл в укрепителното съоръжение, което е част от реконструирания булевард „България“ в града. Именно тогава той бил затрупан със земна маса.

Близките не знаят кой е работодателят и подозират полицейски чадър.

Не изпускай тези оферти:

Образувано е досъдебно производство за причиняване на смърт по професионална непредпазливост.

Още криминални новини:

Петима души са задържани след спецакция в Стражица, съобщиха на брифинг от Окръжната прокуратура във Велико Търново.

Преди няколко дни от жилища там бяха иззети около 20 000 евро във вакуумирани пликове.

„Случаят касае досъдебно производство за пране на пари. Престъплението, от което са генерирани средствата, е осъществяване на обществен транспорт без наличието на лиценз”, обясни оворителят на Окръжна прокуратура Велико Търново Илиян Благоев.

„Била е създадена стройна организация за транспорт на пътници от България в посока Западна Европа и обратно. Всяка седмица от страната ни са тръгвали по три микробуса към страни от ЕС. Имаме събрани доказателства за курсове към Холандия и Германия. От там също са потегляли микробуси в обратна посока. Този транспорт е бил заплащан като не са издавани никакви документи за получените суми. По този начин лицата са получавали средства, които не са декларирани”, допълни наблюдаващият прокурор Радослав Батанов.

Той не даде подробности за това как тези средства са били изпирани в страната ни. За престъплението законът предвижда освен лишаване от свобода, така и глоба и конфискация на имущество.

Наблюдаващият прокурор уточни, че при акцията са иззети осем микробуса. Повдигнато е обвинение за престъпна дейност. Според данните на държавното обвинение превозите са извършвани от началото на 2021 до 11 октомври 2022 година.

“В качеството си на обвиняеми са привлечени петима души. На четирима са повдигнати обвинения за пране на пари. Петият обвиняем, който няма обвинение за пране на пари е с мярка подписка. На останалите е наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева за всеки”, допълни Батанов.

Обвиняемите са работили основно на територията на Стражица. Част от тях имат роднински връзки. Един от задържаните е пенсионер, а друг – безработен. Нямат и криминални регистрации, с изключение на един, който е осъждан за деяние, извършено по непредпазливост.

Още криминални новини:

Пет години по-късно семейство от Плевенско продължава да търси справедливост за смъртта на 14-годишното си дете, което почина след побой в училище.

Случаят е от град Славяново и приключи на съдебна фаза с условна осъдителна присъда за вече пълнолетния младеж. С днешната дата обаче, родителите на жертвата показват за първи път видеозапис от деня, когато синът им умира в класната стая.

На кадрите се вижда как 14-годишният Радослав пада след два удара в главата на пода в класната стая. Вижда се и опита да бъда съживен от персонала на училището.

“Една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок и да се заплати кръвнина – обезщетение. Дoсега – абсолютно нищо”, каза Димитров за присъдата.

Случаят със смъртта на 14-годишният Радослав от град Славяново нашумя през месец май 2017 година.

След спречкване със съученика си Тонимир, Радослав удря главата си и умира.

С днешна дата, показвайки записа, родителите на починалото дете искат да опровергаят тиражираната от ръководството на училището версия за смъртта.

По думите на бащата на починалото дете учителите са излъгали в съда. Там били казали, че момчето е консумирало енергийна напитка, в следствие на която е получил епилепсия и сърдечен пристъп.

Днес, училището в Славяново има друг директор, който счита че темата е приключила.

“Колегите, които са били, нямат вина за това което се е случило. Това е доказано в съда, аз затова Ви казах, че има компетентни органи”, категорична е Радостина Болнова – директор на СУ „Христо Ботев.

Не така мислят родителите на починалия Радослав. И призовават депутати да действат.

“Тези хора от Парламента нека да правят по-добри Закони. Да правят Закони, а не да драпат за заплати, че тази мъка е много голяма”, призова бащата на починалото момче.

Въпреки, че за родната Темида въпросът е приключил семейството на Радослав ще търси правата си Европейският съд по правата на човека, защото времето не лекувало.

“Повече и по-голяма е болката, заради липсата на справедливост. За тази болка – няма хапче”, казва почерненият баща през сълзи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта
Next: Имате ли представа какво се случва ако въведете ПИН кода си на обратно? Това може да Ви спаси, трябва да го знаете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.