Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като две капки вода със светкавична реакция за Фънки
  • Новини

Като две капки вода със светкавична реакция за Фънки

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
bdbhgnfgnghmhjmjhm.png

Вчера в медиите излязоха публикации, че вероятно Фънки вече няма да е част от журито на „Като две капки вода“, заради голямата си уста.

Според жълти издания Маги Халваджиян взел решение другият сезон да го смени.

Днес от „Като две капки вода“ дадоха знак, че нещата може да не са точно така.

От предаването публикуваха на страницата си интервю на Фънки пред „На кафе“ при Гала от 17 април.

Това явно е знак, че от предаването държат на откровеността му.

„Не мога да лъжа“, категоричен е един от най-колоритните и експресивни представители на журито на любимото шоу за имитации

Фънки разказва, че когато участниците в шоуто се справят добре, искрено се радва. Но когато образите не се получават смята, че това трябва да им се каже, за да имат отношение и зрителите и публиката към самото предаване.

„Моята критика е градивна. Някой трябва да ги държи стъпили здраво с двата крака на земята. Иначе те ще започнат да си въобразяват разни неща. Няма да стане тази – да вият като вълци, а всички да им ръкопляскат!“, споделя Фънки и признава, че и в живота си е такъв – винаги си казва нещата „право куме в очи“.

„Имитацията е нещо много сериозно. От една страна свалям шапка на участниците, че са намерили смелост, за да изядат този голям залък. Защото задачата e да naправиш целокупен образ, който да се покаже на хората. А те, когато го видят, да пляскат и да се забавляват. Аз не бих могъл да се справя с тази задача и си го признавам“, споделя лошото ченге в журито на „Като две капки вода“.

Под поста обаче се изляха доста критични коментари:

„Между „градивна критика“ и „простащина“ има светлинни години разлика. Някои хора наистина бъркат честността с простотията и наглостта.

Ако верно предлагаше само и единствено градивната критика, която той твърди, че предлага, то нямаше да има и толкова критики по негов адрес. Пък и нека само вметна, че като е жури, е редно да си държи мнението за имитираният артист за себе си, независимо дали му или не му харесва този артист.“

„Няма критика. Има простотия и липса на възпитание.“

„Да,да,очевидно бутане на Мария,която единствено последния път пя вярно .За сметка на доста по-талантливи участници. Не сме слепи .“

„Подмазваш се на чалгарките, не са прай!“

„Каква крикита? Фънки ги хейти яко очи в очи! Това не е критика, а хейт!“

Следващият понеделник (22-и април) шоуто „Като две капки вода“ ще посрещне много специален гост. Част от журито ще стане световната звезда Ал Бано. Именно заради тази изненада за първи път в историята на предаването се появи Рулетка на участниците, която да отреди кой от тях ще имитира Ал Бано пред самия него. Честта се падна на Наско от Б.Т.Р. Веднага след това Бутонът на късмета отреди Елена да се превърне в Тил Линдеман, Джулиана да изпълни Майли Сайръс, Мария да имитира Cardi B, Панайот да пее като Стиви Уондър, Владимир Зомбори да влезе в ролята на Стивън Тайлър, Иво Аръков да бъде Давид Дамяно, а Християна да излезе като Bee Gees. Как ще се справят те и кой ще грабне победата? – разберете следващия понеделник от 20:00 ч. по NOVA.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма изненада: Това е новият лидер на БСП-София
Next: Цените на апартаментите в София толкова са скочили, че няма купуване

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.