Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като няма в България – намерих си булка на другия край на света
  • Новини

Като няма в България – намерих си булка на другия край на света

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
bbasudiasldaskdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През живота си човек изпитва множество различни чувства, но може би най-силното сред тях е любовта, в чието име той е готов да стори чудеса…

Всички ние сме добре запознати с това твърдение, тъй като още от ранна детска възраст се сблъскваме с него в приказките, с които заспиваме вечер, а с течението на годините го срещаме като повтарящ се мотив в редица заглавия, било то на филми или книги, с които запълваме свободното си време.

Но макар отвсякъде да се опитват да ни убедят, че всеки от нас има половинка, чакаща го някъде по широкия свят, никой не може да ни даде гаранция кога и дали изобщо ще я срещнем.

И все пак, съществуват истории, способни да ни вдъхнат надежда, в случай, че сме от онези хора, които все още не са се сблъскали със сродната си душа. Последният такъв разказ идва от Владо Карамазов, който прекара по-голямата част от живота си в търсене на своята… докато не я откри.

Дали наистина или просто на шега, преди броени часове той сподели в Инстаграм, че се е сгодил, публикувайки снимка, на която позира до непозната жена, пише Дир.бг.

Кадърът е заснет на Филипините, където от известно време насам актьорът се намира за снимките на новия шести сезон „Survivor“. Очаква се риалити предаването, подлагащо на изпитание не само силата, но и волята на неговите участници да се завърне на малкия екран през 2022 г. след дългогодишна пауза.

 

И макар звездата от „Дяволското гърло“ все още да не е потвърдил официално, че отново ще бъде част от шоуто, в средите отдавна се говори усилено, че той за пореден път ще бъде негов водещ, а изображенията от въпросната дестинация, които актьорът публикува в социалните мрежи, могат да бъдат разгледани като своеобразно потвърждение за правотата на това становище.

Предвид публикацията му обаче, едва ли в момента почитателите на Карамазов се вълнуват толкова от това дали ще го гледат в новите епизоди, колкото от случващото му се в личен план, както и факта колко достоверни са всъщност думите му.

„И тя е сингъл. Бързо ни сгодиха. Като не намерих булка в България, намерих я на другият край на света. Господ е събирач. Сега остана дилемата дали тя да дойде в БГ или аз да остана в туй село в океана. Тук мога да работя като рибар, занаятчия или нещо в джунглата“, пише артистът.

Само че голяма част от последователите му във виртуалното пространство, разбира се, най-вече женската част от тях, не останаха очаровани от поста му.

„А, не. Ела си тук, Владо“, гласи коментар на негова фенка.

„Няма да те дадем“, включи се друга.

„Не си търсил достатъчно добре тук“, заключи трета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш обущар купи 8 апартамента в две държави само с труда на двете си ръце
Next: Осиновена преди 25 г. от американци жена от Северозапада разтърси мрежата с историята си

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.