Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като филм на ужасите. 31-годишната Лилия е убила дъщеричката си с нож
  • Новини

Като филм на ужасите. 31-годишната Лилия е убила дъщеричката си с нож

Иван Димитров Пешев юни 1, 2022
lqlqiqiqdushterqrq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

България е в потрес от жестокото убийство на малко дете в Пловдивско.

Знае се, че майката го е убила.

31-годишната Лилия, която уби 8-годишната си дъщеря в пловдивското село Желязно, е с опасност за живота. Това съобщиха от Областната дирекция на полицията, предаде Трафик нюз.

31-годишна жена намушка с нож 8-годишната си дъщеричка, а след това нарани и себе си. Момиченцето е откарано в болница, но е починало от раните си. Пострадалата е с опасност за живота, а телата им са открити от вуйчото и майката на 30-годишната Лили.

„Да ви кажа не знам какво е станало. Информацията дойде като шок. Полицията ми се обади и отидох като поемно лице, тогава телата им бяха вдигнати. Знам това, което знаят и медиите, че майката е наръгала детето и после себе си . Семейството е добро, скромни , тихи хора и си живеят в селото от както са се родили” , каза кметицата на селото Валентина Узунова, цитирана от trafficnews.bg.

Тя твърди, че 31-годишната жена е безработна и живее с вуйчо си и с майка си в тази къща. Кметицата не може да си обясни жестокостта на жената.

„Ние сме в шок още. Тя беше добро момиче и си гледаше детето много добре. Не мога да кажа, че е била много затворена, а и не съм запозната”, добави още тя.

Детето е учило в Пловдив и преди няколко дни е завършило първи клас.

Лилия се е грижила сама за детето. Съседи я описват като изключително мила и възпитана жена, която се е грижела с огромна любов за дете си. Лилия не е семейна. Има висше образование, завършила е Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, но не работи никъде.

От ОД на МВР – Пловдив съобщават, че се изясняват обстоятелствата около инцидента, за който тази сутрин е подаден сигнал на тел. 112. Информацията била за дете в тежко състояние на адрес в село Желязно и първоначално реагирал екип на спешна помощ. Установявайки на място 8-годишно дете и 31-годишната му майка с рани от нож, медиците веднага поискали съдействие и от полицията.

Пострадалите са транспортирани в пловдивска болница, където детето е починало. Жената е настанена за лечение с опасност за живота. За случая е уведомена Окръжна прокуратура Пловдив. Работата по случая продължават разследващи от РУ -Труд.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Радост! Най-накрая черешите станаха по джоба ни
Next: Красивата Божидара: Влошавам се с часове, надявам се да издържа до другата седмица

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.