Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като филм на ужасите. 31-годишната Лилия е убила дъщеричката си с нож
  • Новини

Като филм на ужасите. 31-годишната Лилия е убила дъщеричката си с нож

Иван Димитров Пешев юни 1, 2022
lqlqiqiqdushterqrq.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

България е в потрес от жестокото убийство на малко дете в Пловдивско.

Знае се, че майката го е убила.

31-годишната Лилия, която уби 8-годишната си дъщеря в пловдивското село Желязно, е с опасност за живота. Това съобщиха от Областната дирекция на полицията, предаде Трафик нюз.

31-годишна жена намушка с нож 8-годишната си дъщеричка, а след това нарани и себе си. Момиченцето е откарано в болница, но е починало от раните си. Пострадалата е с опасност за живота, а телата им са открити от вуйчото и майката на 30-годишната Лили.

„Да ви кажа не знам какво е станало. Информацията дойде като шок. Полицията ми се обади и отидох като поемно лице, тогава телата им бяха вдигнати. Знам това, което знаят и медиите, че майката е наръгала детето и после себе си . Семейството е добро, скромни , тихи хора и си живеят в селото от както са се родили” , каза кметицата на селото Валентина Узунова, цитирана от trafficnews.bg.

Тя твърди, че 31-годишната жена е безработна и живее с вуйчо си и с майка си в тази къща. Кметицата не може да си обясни жестокостта на жената.

„Ние сме в шок още. Тя беше добро момиче и си гледаше детето много добре. Не мога да кажа, че е била много затворена, а и не съм запозната”, добави още тя.

Детето е учило в Пловдив и преди няколко дни е завършило първи клас.

Лилия се е грижила сама за детето. Съседи я описват като изключително мила и възпитана жена, която се е грижела с огромна любов за дете си. Лилия не е семейна. Има висше образование, завършила е Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, но не работи никъде.

От ОД на МВР – Пловдив съобщават, че се изясняват обстоятелствата около инцидента, за който тази сутрин е подаден сигнал на тел. 112. Информацията била за дете в тежко състояние на адрес в село Желязно и първоначално реагирал екип на спешна помощ. Установявайки на място 8-годишно дете и 31-годишната му майка с рани от нож, медиците веднага поискали съдействие и от полицията.

Пострадалите са транспортирани в пловдивска болница, където детето е починало. Жената е настанена за лечение с опасност за живота. За случая е уведомена Окръжна прокуратура Пловдив. Работата по случая продължават разследващи от РУ -Труд.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Радост! Най-накрая черешите станаха по джоба ни
Next: Красивата Божидара: Влошавам се с часове, надявам се да издържа до другата седмица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.