Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • КАТ ни намери цаката: Връчва ни фиш и без да ни открие, но спасение има
  • Новини

КАТ ни намери цаката: Връчва ни фиш и без да ни открие, но спасение има

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2024
sdfvdsfovsdfkvjdfvfdv.png

Глобите за нарушения по Закона за движение по пътищата ще могат да се заплащат дори и преди да са връчени, пише Телеграф бг.

Възможността е предвидена в системата на Министерството на електронното управление (МЕУ), което отговаря за разпращането на съобщенията за санкции до нарушителите. Такива се получават по имейл, чрез СМС и дори по вайбър.

 

„Електронният адрес и телефонният номер за съобщенията вземаме или от масивите на МВР, където доброволно са били предадени от граждани по време на регистрация на МПС, или вземане на шофьорска книжка, или от Системата за сигурно електронно връчване, в която гражданите също доброволно се регистрират“, обясниха  от МЕУ

Съобщение

В оригинално съобщение за нарушение се вижда, че там фигурира регистрационният номер на МПС, датата на нарушението, видът на документа (фиш или наказателно постановление), както и дължимата сума. В съобщението няма данни за вида на нарушението, нито за мястото, на което е извършено.

За да разбере това, нарушителят трябва да кликне на допълнителен линк. Той го прехвърля към системата за сигурно връчване, където след влизане с потребителско име и парола гражданинът официално получава фиша си.

От този момент нататък той се води надлежно връчен, което развързва ръцете на държавата да започне стъпки за принудителното му събиране.

Трансакция

„Това е кратък път, който улеснява тези, които биха искали да платят, без да държат да преглеждат детайли около самото нарушение. В този случай със самото плащане гражданинът автоматично приема и връчването“, обясни за „Телеграф“ ресорният зам.-министър на електронното управление Валентин Мундров.

Разсеяни

Получаването на съобщение за фиш или наказателно постановление не е връчване, обясни още Мундров. Ако гражданинът избере да игнорира съобщението и да не кликне на нито един от линковете в него, документът продължава да виси невръчен. В този случай се задействат други механизми за връчване – от полицай при проверка на пътя, от служител на МВР на домашен адрес, с препоръчано писмо с обратна разписка по пощата, или при подновяване на шофьорска книжка или регистрация на автомобил.

За всеки фиш или наказателно постановление важи отстъпка от 30% от сумата при плащане до 14 дни. „Важно е хората да знаят, че този срок започва да тече от момента на връчването. Иначе казано, ако сте получили вайбър съобщение днес, но решите да кликнете на линка след 1 месец, то 14-те дни започват да текат от момента на кликването“, обясни още Мундров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Петър Бакърджиев шокира Натали Трифонова с това което каза в ефир
Next: Проф. Рачев: Студ връхлита България, зимата в този град ще е най-дългата

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.