Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • КАТ ни намери цаката: Връчва ни фиш и без да ни открие, но спасение има
  • Новини

КАТ ни намери цаката: Връчва ни фиш и без да ни открие, но спасение има

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2024
sdfvdsfovsdfkvjdfvfdv.png

Глобите за нарушения по Закона за движение по пътищата ще могат да се заплащат дори и преди да са връчени, пише Телеграф бг.

Възможността е предвидена в системата на Министерството на електронното управление (МЕУ), което отговаря за разпращането на съобщенията за санкции до нарушителите. Такива се получават по имейл, чрез СМС и дори по вайбър.

 

„Електронният адрес и телефонният номер за съобщенията вземаме или от масивите на МВР, където доброволно са били предадени от граждани по време на регистрация на МПС, или вземане на шофьорска книжка, или от Системата за сигурно електронно връчване, в която гражданите също доброволно се регистрират“, обясниха  от МЕУ

Съобщение

В оригинално съобщение за нарушение се вижда, че там фигурира регистрационният номер на МПС, датата на нарушението, видът на документа (фиш или наказателно постановление), както и дължимата сума. В съобщението няма данни за вида на нарушението, нито за мястото, на което е извършено.

За да разбере това, нарушителят трябва да кликне на допълнителен линк. Той го прехвърля към системата за сигурно връчване, където след влизане с потребителско име и парола гражданинът официално получава фиша си.

От този момент нататък той се води надлежно връчен, което развързва ръцете на държавата да започне стъпки за принудителното му събиране.

Трансакция

„Това е кратък път, който улеснява тези, които биха искали да платят, без да държат да преглеждат детайли около самото нарушение. В този случай със самото плащане гражданинът автоматично приема и връчването“, обясни за „Телеграф“ ресорният зам.-министър на електронното управление Валентин Мундров.

Разсеяни

Получаването на съобщение за фиш или наказателно постановление не е връчване, обясни още Мундров. Ако гражданинът избере да игнорира съобщението и да не кликне на нито един от линковете в него, документът продължава да виси невръчен. В този случай се задействат други механизми за връчване – от полицай при проверка на пътя, от служител на МВР на домашен адрес, с препоръчано писмо с обратна разписка по пощата, или при подновяване на шофьорска книжка или регистрация на автомобил.

За всеки фиш или наказателно постановление важи отстъпка от 30% от сумата при плащане до 14 дни. „Важно е хората да знаят, че този срок започва да тече от момента на връчването. Иначе казано, ако сте получили вайбър съобщение днес, но решите да кликнете на линка след 1 месец, то 14-те дни започват да текат от момента на кликването“, обясни още Мундров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Петър Бакърджиев шокира Натали Трифонова с това което каза в ефир
Next: Проф. Рачев: Студ връхлита България, зимата в този град ще е най-дългата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.