Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кауфланд, Лидл и Билла са притеснени, че ще останат без български плодове и зеленчуци
  • Новини

Кауфланд, Лидл и Билла са притеснени, че ще останат без български плодове и зеленчуци

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdfvkidsvkfdkbkfg.png

„Лидл“, „Билла“ и „Кауфланд“, които са част отСдружението за модерна търговия,
съобщиха, че е възможно да очакват проблеми с доставката и търговията с плодове
и зеленчуци заради въведения от началото на годината специален режим за контрол
на стоките с висок фискален риск.

 

Контролът бе въведен в първите дни на 2024 г., като според новите правила всеки
превоз на такава стока над 500 кг и от превозно средство над 3,5 тона може да
става само с уникален номер на превоза, който се изкарва онлайн от сайта на НАП
чрез електронен подпис.

 

“Търговските вериги работят с десетки и дори стотици малки земеделски производители,
за които е практически невъзможно да изкарват на полето такива номера“, поясни
Вълканов.

 

“Ако запорирането на такава стока стане примерно в петък вечерта, ние нямаме
никаква възможност да платим на НАП да вдигне запора, защото банковият превод
в най-добрия случай ще пристигне при тях в понеделник. Така ние оставаме без стоката.
Освен това малките земеделски производители нямат на полето компютърна връзка,
достъп до сайта на НАП и електронен подпис, да не говорим, че когато се събира
реколтата, е много трудно да се прецени колко точно ще бъде набрано в определен
ден“, обясни за “24 часа“ изпълнителната директорка на “Лидл България“ Милена Драгийска.

 

Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението, даде за пример влязлото от 1 октомври задължително деклариране на стоки с висок
фискален риск – първо по отношение на външната търговия – от 1 януари, а после
и за търговията на вътрешния пазар с голяма част от хранителните стоки. Според Вълканов това задължение е влязло без задължителната оценка на въздействието и без диалог
със заинтересованите страни и допълни, че този режим е изключително скъп и тежък
за изпълнение от компаниите и не е сигурно, че гарантира решаването на проблемите,
за които е бил създаден – справяне със „сивия“ сектор.

 

Вълканов посочи, че все още предстоят и допълнителни промени по режима. Ако това, което
се индикира като проблеми най-вече от сектор „Плодове и зеленчуци“, не бъде адресирано
до пролетта, то ние се опасяваме, че този режим ще удари българското производство,
каза той.

 

Въвеждането на еврото в България

„Това е тема с висока доза несигурност, която генерира разходи за компаниите,
защото те трябва да бъдат готови за това. Тук ще кажа, че компаниите, които са
членове на сдружението, са в много голяма степен напреднали в тази подготовка.
Имаме вътрешни планове, графици, но всичко това, за да има смисъл като усилия,
енергия и разходи – трябва да бъде подплатено от страна на държавата в тази посока,
а ние виждаме, че държавните институции не работи с това темпо, което очаква бизнесът
от тях, за да има тази предвидимост на рамката, която ще бъде изключително важна
за безболезненото въвеждане на еврото.

 

Тук искам да разсея всякакви съмнения,
които се прокрадват – приемането на еврото няма да доведе до увеличаване на цените
в магазините. Това трябва да е ясно на всички. Особено за големите вериги магазини
– това няма да се случи. Има много ясни правила, които са разписани за превалутирането
и от тях не може да се мръдне от милиметър. Инфлационната динамика на държавите, които са въвели еврото, не се различава
от световната икономика“, коментира Николай Вълканов.

 

СМТ обединява едни от най-големите търговски вериги с над 1000 търговски обекта
и близо 23 000 служители в цялата страна. Членовете му са водещи компании в сферата
на търговията с бързооборотни стоки – Лидл, Билла, Кауфланд, Мосю Брикола и др. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стрaшeн aртрит мe мъчeшe с години, дoкaтo eдин дядo нe ми дaдe тaзи рeцeптa. Нaпрaвo се пoчувcтвaх кaтo 20-гoдишнa
Next: Тъжно! Отиде си голямо име в родния спорт

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.