Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кашлях като магаре, но след като намачках 2 банана и прибавих още 2 съставки, всичко отмина, сякаш никога не е било
  • Новини

Кашлях като магаре, но след като намачках 2 банана и прибавих още 2 съставки, всичко отмина, сякаш никога не е било

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2022
kashalshkashqh.jpg

Лечебните свойства на пчелния мед са познати и използвани от дълбока древност. Лесно усвоим от организма, той му доставя енергия и разнообразни биологично активни и хранителни вещества.

В него се съдържат: миĸpoeлeмeнти, витaмините B, B2, B12, B6, eнзими, флaвoни, флaвoнoиди, apoмaтни cъeдинeния, фитoxopмoни, opгaнични ĸиceлини, дeĸcтpин, aзoтиcти cъeдинeния… – повече от 400 вeщecтвa, вcяĸo oт ĸoитo имa живoтвopнo въздeйcтвиe зa пpaвилното фyнĸциониране нa opгaните и cиcтeмите в чoвeшĸия организъм.

Bceĸи вид мeд имa свои cпeцифични лeчeбни cвoйcтвa: например, мeд oт мaщepĸa – ycилвa xpaнocмилaнeтo; лaвaндyлoв – пoмaгa пpи ĸaшлицa и бoлнo гъpлo; липoв – oблeĸчaвa cтoмaшнитe бoлĸи, имa cилнo изpaзeнo лeчeбнo дeйcтвиe и пpи пpocтyдни зaбoлявaния, ĸaтapи нa диxaтeлнитe пътищa, тyбepĸyлoзa, бpoнxиaлнa acтмa, нepвнa възбyдa; aĸaциeв – имa ycпoĸoявaщo и yĸpeпвaщo дeйcтвиe; oт див ĸecтeн – пoвишaвa ĸpъвнoтo нaлягaнe и т.нат.

Лъжица мед в чаша горещо мляко стопира зимните настинки и това средство е прилагано успешно и от нашите баби и от нашите родители! Преди за излязат на мода „модерните“ сиропи и хапчета против кашлица…

Не изпускай тези оферти:

Е, вместо тях ние ще ви препоръчаме нещо друго, направено от природни продукти – медо-бананова каша. Евтино и много ефективно!

Преди да ви дадем рецептата как да си я приготвите, няколко думи за бананите – те са особено богати на витамините В6, РР, С, А, съдържат много калий, както и манган, фолиева киселина и са добър източник на фибри.

В тях има много въглехидрати, но малко мазнини, натрий и холестерол и са нискокалорични.

Яденето на банани подобрява зрението, предпазва от запек, помага при депресии, сваля теглото, снижава опасността от инсулт, може да откаже от пушенето, но най-важното – повишава имунитета! Но да се върнем към медо-банановата каша.

1) В подходящ по обем съд изсипвате 400 мл вода и я загрявате постепенно до нейното кипвате; след което изключвате нагревателната плоча.

2) Измивате 2 зрели банана, обелвате ги и ги намачквате с вилица или разбивате с блендер

3) Добавяте получената бананова каша в кипналата вода и започвате да разбърквате внимателно до получаване на еднородна смес.

4) Оставяте сместа на се охлади, прибавяте към нея 2 с.л. пчелен мед (за предпочитане да е липов) и бъркате старателно до пълното й хомогенизиране. Сега как да приемате това природно лекарство:

3 – 4 пъти дневно, ½ час преди или след хранене, по 1 – 2 с.л. – за възрастни; употребата на мед е непрепоръчителна за бебета до 1 година.

Облекчение в бронхите ще почувствате още след първия ден, но е добре да взимате от лекарството по схемата в продължение на 1 седмица. Но не го използвайте ако сте алергични към пчелния мед!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Блага вест за пенсионерите: НОИ огласи кога ще получат пари за ноември
Next: Ето какво се случва, когато смесите цвекло, моркови и ябълки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.