Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кеворк Кеворкян: Днес бе посочена вратата на Кирил Петков. Ей, момче – ти български премиер ли си или наместник на Зеленски?
  • Новини

Кеворк Кеворкян: Днес бе посочена вратата на Кирил Петков. Ей, момче – ти български премиер ли си или наместник на Зеленски?

Иван Димитров Пешев април 27, 2022
kevoeororor.jpg

Легандарният журналист Кеворк Кеворкян с анализ в официалната си страница във фейсбук за поведението през последните няколко дни на премиера Кирил Петков

Днес бе посочена вратата на Кирил Петков.

Той може и да не си дава сметка, но беше окончателно бламиран като премиер.

И досега всичко, което правеше или изговаряше, беше на ръба, а понякога и отвъд нормалното в политиката.

Но призивът му да даряваме по една заплата, за да въоръжаваме Украйна, мина всички граници.

Допитванията от вчера насам показват унизително поражение на идеята му.

Този човек за сетен път доказа, че е един нахален самодеец в политиката, който не се съобразява с нагласите на собствения си народ – понеже изобщо не го познава.

Самите властници не могат да се разберат, как и дали изобщо да въоръжават Украйна, а този ви призовава вие да дарявате пари за оръжия – и така да се намесите в една чужда война.

Едно е да помагате на бежанци, съвсем друго – да дръпнат спусъка на автомат, който вие сте купили.

А вече е крайно време – време, което съдбоносно се скъсява – да мислите повече за себе си, да сте солидарни със себе си.

Да обичате себе си, Българското, България – а тия като Кирчо ги оставете да си правят жалките показни акции, за да се изпъчат пак най-отпред с ухилените си физиономии.

И още нещо.

Тия дни Кирчо казал: „В момента имаме 90 хиляди бежанци от Украйна – какво ще се случи с тях, ако има нестабилност в България, има неяснота кой управлява…“

Ей, момче – ти български премиер ли си или наместник на Зеленски?

Не е ли редно, най-напред да помислиш, какви ще са последиците от „нестабилността“ за българския Народ?

Това е положението – съдбовни наши проблеми са оставени в ръцете на хора, които нямат български сърца.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напрежението расте: Лондон припомни на Москва, че Великобритания може да използва ядрени оръжия
Next: Унгария губи всичко! На 27 април става нещо невиждано. Това се случва за първи път в ЕС

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.