Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кеворк размаза Соломон Паси: Докога ще търпим тоя да бълва фекалии и да ругае България?
  • Новини

Кеворк размаза Соломон Паси: Докога ще търпим тоя да бълва фекалии и да ругае България?

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
bgsoslomonnn.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Кеворк Кеворкян изригна срещу брътвежите на Соломон Паси!

Големият Кеворк Кеворкян не остана безразличен (за разлика от националните ни медии) към помията, която редовно се излива от устата на Соломон Паси.

И то не към някой политически конкурент, а към самата България и българите.

Кеворк Кеворкян буквално мина през Соломон Паси като валяк

Днес Кеворкян скочи и безмилостно захапа Соломон Паси като го сравни с невменяем. Директно и в прав текст!

„Докога ще търпим този хлевоуст клерк, този отцеругател, да петни и да се гаври с честта на България?! От години това нещо произвежда не само лъжи или фалшиви новини, той произвежда фекалии. А му се прощава. Откъде накъде?!

Няма да забравим неговото, цитирам: „Майната му на Православието“, което е ярко ругателство срещу родината и историята ни. А тези дни пък написа, явно горд от себе си: „Време е да скопим лъва на България, за да изразим позицията си към Украйна“.

Този шарлатанин, този угодник, се е превърнал в мерило за търпимостта ни и слава Богу, че от него нищо не зависи. Медиите ни обаче къде бяха, защо не реагираха на изказванията му?! Паси не унижава лъва от Герба, той унижава нашата чест, а вие медии мълчите!“, бесен е Кеворк Кевокян.

След което се обърна към еврейската общност у нас, която винаги е изказвала благодарността си към България за спасението на евреите във войната. И ги попита защо не са се разграничили публично и защо не са укорили Соломон Паси за бездумното му изказване.

„Скоро ще се избира и генерален директор на БНТ. Към него имам само един въпрос, той е достатъчен: „Как би реагирал и какво би направил, ако някоя мастия поругае българската чест?“, завърши достойно Кеворк Кеворкян.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Шарл Мишел: В Буча е извършено клане
Next: Бия тревога, че се готви национално предателство

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.