Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Маричков изригна: Защо мизерстваме ли? Бедността е най-справедливото наказание за глупостта на един народ
  • Новини

Кирил Маричков изригна: Защо мизерстваме ли? Бедността е най-справедливото наказание за глупостта на един народ

Иван Димитров Пешев май 18, 2022
marickhovkirill.jpg

Легендарният рок музикант Кирил Маричков е от звездите, които винаги са имали изявена гражданска позиция.

Пред „Ретро“ той заяви категоричното си мнение, че България трябва да помогне по всякакъв начин на Украйна, включително и с предоставяне на оръжие. Маричков е убеден, че ако продължаваме да шикалкавим по темата, няма да спечелим нищо, а държавата ни ще бъде още по-малко уважавана.

Прочутият музикант, певец и композитор, който участва във Великото народно събрание като депутат от СДС, не крие разочарованието си от политическите страсти у нас и казва, че на следващите избори вероятно за пръв път няма да гласува.

– Г-н Маричков, каква е вашата позиция – България трябва ли да предостави оръжие на Украйна?

– Моята позиция е, че ние не можем да стоим разкрачени, защото това е доста неудобна поза. Категорично смятам, че трябва да помагаме с каквото можем на Украйна, включително с оръжие. Защото от едната страна стои злото и не мисля, че има някакъв проблем в това да се определиш на страната на жертвата, а не на страната на агресора. Никога не съм имал колебание в това отношение. И смешните приказки, че ние нямаме за нас си оръжие, а камо ли да изнасяме, са за големи наивници. Защото ние имаме доста добре развита военна промишленост и доста продаваме оръжие.

– Как стоим на този фон, при положение че само България и Унгария от ЕС не предоставят военна помощ?

– Точно както стои някой, който е разкрачен в двете посоки и не е взел страна. Унгария не шикалкави като нас, Орбан категорично каза, че няма да помага с оръжие, има си някакви причини, аз, разбира се, не го оправдавам. Ние стоим в разкрачена поза, която е много недостойна и срамна. И тази поза се дължи главно на позицията на БСП и за да не се развали калимерата в коалицията. Но това не може да продължава до безкрай. Искам да кажа и нещо друго. Не може да одобряваш някого или да заемаш позиция да не си срещу него от страх. Защото това е от страх, не по някакво убеждение.

Тоест, страх ги е от Русия. Сигурен съм, че позицията, която ние заемаме, и на Путин не му харесва и я намира за много мижитурска. И въобще да не смята някой, че като постъпваме така, ще спечелим и ще извлечем някаква полза. Не, ще продължават да не ни уважават. Даже още повече няма да ни уважават заради това. Повече ще ни уважават, ако имаме точна позиция, ако ще и да е против тях, отколкото като нямаме никаква позиция, каквото е в момента положението. Шикалкавим и се оправдаваме. Пак по тодорживковски да се снишим, докато мине бурята.

Когато бях ученик, в края на 50-те години на миналия век, имахме една учителка по литература, другарката Венкова, която ни каза следното нещо: „Деца, има една българска поговорка „Преклонена главица остра сабя не я сече“. Знаете ли какво искам да ви кажа – тази поговорка се произнася по следния начин: „Преклонена главица остра сабя НЕЯ сече“. Запомнил съм го до ден-днешен и страшно я уважавам заради това. Защото, когато ти е преклонена главицата, тя е много по-лесна за отсичане, отколкото, ако си изправен.

– Но как кабинетът да е категоричен за изпращане на военна помощ, след като Корнелия Нинова не дава? Кой всъщност управлява?

– Че Нинова е силната фигура в това правителство, то е ясно. Явно се правят някакви компромиси с цел да се удържи коалицията, но според мен положението е неудържимо. Освен ако БСП не се съгласи в края на краищата да се помогне на Украйна и с оръжие.

– Според социолози обаче, ако БСП се съгласи, после няма нужда да ходи на избори, защото ще се срине още повече?

– Няма да се сринат повече, отколкото в момента. Защото сред социалистите има изключително много хора и аз лично познавам такива, които са против политиката на Путин и са „за“ това да се помага на Украйна. А фактът, че рейтингът им е паднал толкова много, се дължи на отлив на привърженици на БСП към „Възраждане“. Там се преливат всички, които са разочаровани, че БСП не размахва руското знаме, както го прави Костадин Костадинов.

– Задават ли се предсрочни избори според вас?

– Е, какво като има предсрочни избори, какво по-хубаво може да се случи? Досега винаги съм гласувал, но не знам, ако скоро има такива, за кого ще гласувам. Май за пръв път в живота си няма да гласувам въобще. Нищо не ми харесва от това, което има в момента като избор. Не се чувствам представен от тези, за които гласувам. Няма какво да крия – гласувал съм за „Демократична България“. Не ми харесва и тяхната беззъба позиция по всички въпроси.

– А харесва ли ви, че са в коалиция с БСП?

– Не, разбира се.

– Това как го преживявате?

– А, не го преживявам. Не ме интересува толкова много. Да не би пък да е по-хубаво да са с ГЕРБ. Това също не би било добре.

– В социалните мрежи много хора изразяват недоволство: „Държавата помага на украинските бежанци, а бедните българи мизерстват, кога ще се погрижи за тях?!“. Как гледате на такива коментари?

– А защо мизерстват българите? Кой им е виновен, че мизерстват. Знаете ли какво е казал Роналд Рейгън по въпроса? „Бедността е най-справедливото наказание за глупостта на един народ“.

И не може да се говори така – защо помагаме на тези, а не на други. Тези другите, които са бедни, ако смятат, че са несправедливо бедни, защо не са се преборили за това да са по-богати. Да живеят по-нормално. И какво сега, да не се помага на хора, на които са им бомбардирали къщите, а на някои от тях са им избити и децата?!

Струва ми се, че това не говори никак добре за така нареченото българско гостоприемство, което май че не е истинско. Но аз мисля, че това все пак не е българският народ, а някакви малки части от него. По-голямата част от хората са на правилни позиции. И да престанат да смятат, че някой е длъжен да им подсигурява някакви неща. Една държава е длъжна да осигури условия, при които човек да може да се развива и сам да се оправя с живота.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Въвеждат европейска пенсия в България
Next: Закопаха го брутално. Радев вече е неприемлив за ЕС и САЩ

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.