Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков: Всички разбираме, че истинската драма зад думите на президента е, че той
  • Новини

Кирил Петков: Всички разбираме, че истинската драма зад думите на президента е, че той

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
gafsdgreherqqwe.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Един от лидерите на „Продължаваме промяната“ и бивш премиер Кирил Петков коментира във Фейсбук изказването на президента на Шипка вчера. Тогава Радев обяви, че когато държавата е слаба, мафията е силна.

Според Петков, истинската драма зад думите на президента е, че той просто не иска да бъде сменен неговият главен секретар. Петков коментира още, че за него подкрепата за националния празник да бъде 3 март е псевдонационализъм и мишена за популизъм. Самият той припомни, че празникът е национален от 1990 година, че също го уважава, но смята, че 24 май трябва да е националния празник.

Ето още какво пише Кирил Петков:

„Зад повечето политици, които се надъхват с псевдопатриотизъм, се крие една проста истина – искат повече власт или не искат да отстъпят власт, която вече са имали. Нека си кажем обаче честно за какво реално става дума! Всички разбираме, че истинската драма зад думите на президента е, че той просто не иска неговият главен секретар да бъде сменен, въпреки показните убийства, ужасяващите престъпления на насилие и смразяващи криминални хроники.

Още в миналото редовно правителство този главен секретар не се справяше, но президентът застана плътно зад него и отказваше да подпише неговата смяна, просто защото му беше верен. Стига толкова. Сигурността на хората е по-важна от нечия лична нужда за контрол.

Няколко думи и за националния празник, който псевдонационализмът е взел на мушка като лесна мишена за популизъм. Аз лично уважавам 3-ти март и се радвам, че въпреки грозния протест на Възраждане бях на паметника Шипка като премиер и поднесох моя венец, коленичейки пред саможертвата на българските, руски, украински и други войни, които са дали живота си за идеала за свободна България. Този празник е много важен ден за българската история и ще остане важен завинаги. Аз искам да е празник, който цяла България празнува и да не забравя никога.

Всъщност 3-ти март става национален празник едва след 1990 година, като преди това бе 9 септември, така че националният ни празник е 3 март само в най-скорошната ни история. Предложението за 24 май не отнема силата на 3 март, нито го омаловажава. И двата празника ще продължават да се празнуват от целия българки народ.
Предложението 24 май да стане национален празник е, за да кажем на идните поколения, че просветата, културата, писмеността са в сърцето на България и нейният бъдещ просперитет зависи от образованието на младите българи. В един глобален свят, в който всички нации се конкурират, тези, които поставят образованието като техен най-голям приоритет, са нациите, които ще бъдат най-успешни, най-проспериращи и най-богати. Всички българи осъзнават тази истина дълбоко в себе си и затова се стремят да образоват деца си.

Така че мили псевдонационалисти, за Ваше съжаление, никой нито омаловажава историята и героичните действия на българските борци за свобода, нито саможертвата на другите народи и 3-ти март ще остане свят празник за всички българи. Мечтата ми е обаче нашите деца да знаят, че са потомци на просветители, чийто труд и просвещение са дали светлина не само на България през най-успешните златни години в историята ни, но и са ограмотили половин Европа, включително и руския народ, който приема Кирилицата точно от знанието, развило се първо в Преславската книжовна школа.

Нека Вашият остър глад за власт и популизъм да не се крие зад противопоставянето на двата толкова светли празника, защото докато историята е като корените на едно дърво, без които то не може да живее, то знанието и образованието са неговите листа, без които то няма бъдеще.

България може да бъде отново велика и просперираща страна, когато знанието и образованието са поставени в култ за бъдещите поколения. Точно там се крие истинският патриотизъм, който гледа и към бъдещето на нашите деца.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извърших страшен грях към дъщеря си. Животът й е разбит, но ме е страх да си призная
Next: Стогодишна къща се превърна в палат след здрав ремонт

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.