Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков изригна срещу Радев
  • Новини

Кирил Петков изригна срещу Радев

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
fdsgdfgwwww.png

ад повечето политици, които се надъхват с псевдопатриотизъм, се крие една проста истина – искат повече власт или не искат да отстъпят власт, която вече са имали. Нека си кажем обаче честно за какво реално става дума!

Всички разбираме, че истинската драма зад думите на президента е, че той просто не иска неговият главен секретар да бъде сменен, въпреки показните убийства, ужасяващите престъпления на насилие и смразяващи криминални хроники.

Това написа Кирил Петков във Фейсбук, отговаряйки на Румен Радев, който в събота от връх Шипка заяви, че обществото чака отговори каква е ролята на Алексей Петров в стъкмяването на коалицията. Какви ангажименти са поемани и какви високи постове в държавата са му обещавани.

Ето какво още твърди съпредседателят на „Продължаваме промяната“:

Още в миналото редовно правителство този главен секретар не се справяше, но президентът застана плътно зад него и отказваше да подпише неговата смяна, просто защото му беше верен. Стига толкова. Сигурността на хората е по-важна от нечия лична нужда за контрол.

Няколко думи и за националния празник, който псевдонационализмът е взел на мушка като лесна мишена за популизъм. Аз лично уважавам 3-ти март и се радвам, че въпреки грозния протест на Възраждане бях на паметника Шипка като премиер и поднесох моя венец, коленичейки пред саможертвата на българските, руски, украински и други войни, които са дали живота си за идеала за свободна България.

Този празник е много важен ден за българската история и ще остане важен завинаги. Аз искам да е празник, който цяла България празнува и да не забравя никога.

Всъщност 3-ти март става национален празник едва след 1990 година, като преди това бе 9 септември, така че националният ни празник е 3 март само в най-скорошната ни история. Предложението за 24 май не отнема силата на 3 март, нито го омаловажава. И двата празника ще продължават да се празнуват от целия българки народ.

Предложението 24 май да стане национален празник е, за да кажем на идните поколения, че просветата, културата, писмеността са в сърцето на България и нейният бъдещ просперитет зависи от образованието на младите българи.

В един глобален свят, в който всички нации се конкурират, тези, които поставят образованието като техен най-голям приоритет, са нациите, които ще бъдат най-успешни, най-проспериращи и най-богати. Всички българи осъзнават тази истина дълбоко в себе си и затова се стремят да образоват деца си.

Така че мили псевдонационалисти, за Ваше съжаление, никой нито омаловажава историята и героичните действия на българските борци за свобода, нито саможертвата на другите народи и 3-ти март ще остане свят празник за всички българи.

Мечтата ми е обаче нашите деца да знаят, че са потомци на просветители, чийто труд и просвещение са дали светлина не само на България през най-успешните златни години в историята ни, но и са ограмотили половин Европа, включително и руския народ, който приема Кирилицата точно от знанието, развило се първо в Преславската книжовна школа.

Нека Вашият остър глад за власт и популизъм да не се крие зад противопоставянето на двата толкова светли празника, защото докато историята е като корените на едно дърво, без които то не може да живее, то знанието и образованието са неговите листа, без които то няма бъдеще.

България може да бъде отново велика и просперираща страна, когато знанието и образованието са поставени в култ за бъдещите поколения. Точно там се крие истинският патриотизъм, който гледа и към бъдещето на нашите деца.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задържаха княгиня Калина след кръвната проба и конфискуваха колата й
Next: Известната наша водеща и плеймейтка, с първи думи след скандала, оправда се

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.