Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков изригна срещу Радев
  • Новини

Кирил Петков изригна срещу Радев

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
fdsgdfgwwww.png

ад повечето политици, които се надъхват с псевдопатриотизъм, се крие една проста истина – искат повече власт или не искат да отстъпят власт, която вече са имали. Нека си кажем обаче честно за какво реално става дума!

Всички разбираме, че истинската драма зад думите на президента е, че той просто не иска неговият главен секретар да бъде сменен, въпреки показните убийства, ужасяващите престъпления на насилие и смразяващи криминални хроники.

Това написа Кирил Петков във Фейсбук, отговаряйки на Румен Радев, който в събота от връх Шипка заяви, че обществото чака отговори каква е ролята на Алексей Петров в стъкмяването на коалицията. Какви ангажименти са поемани и какви високи постове в държавата са му обещавани.

Ето какво още твърди съпредседателят на „Продължаваме промяната“:

Още в миналото редовно правителство този главен секретар не се справяше, но президентът застана плътно зад него и отказваше да подпише неговата смяна, просто защото му беше верен. Стига толкова. Сигурността на хората е по-важна от нечия лична нужда за контрол.

Няколко думи и за националния празник, който псевдонационализмът е взел на мушка като лесна мишена за популизъм. Аз лично уважавам 3-ти март и се радвам, че въпреки грозния протест на Възраждане бях на паметника Шипка като премиер и поднесох моя венец, коленичейки пред саможертвата на българските, руски, украински и други войни, които са дали живота си за идеала за свободна България.

Този празник е много важен ден за българската история и ще остане важен завинаги. Аз искам да е празник, който цяла България празнува и да не забравя никога.

Всъщност 3-ти март става национален празник едва след 1990 година, като преди това бе 9 септември, така че националният ни празник е 3 март само в най-скорошната ни история. Предложението за 24 май не отнема силата на 3 март, нито го омаловажава. И двата празника ще продължават да се празнуват от целия българки народ.

Предложението 24 май да стане национален празник е, за да кажем на идните поколения, че просветата, културата, писмеността са в сърцето на България и нейният бъдещ просперитет зависи от образованието на младите българи.

В един глобален свят, в който всички нации се конкурират, тези, които поставят образованието като техен най-голям приоритет, са нациите, които ще бъдат най-успешни, най-проспериращи и най-богати. Всички българи осъзнават тази истина дълбоко в себе си и затова се стремят да образоват деца си.

Така че мили псевдонационалисти, за Ваше съжаление, никой нито омаловажава историята и героичните действия на българските борци за свобода, нито саможертвата на другите народи и 3-ти март ще остане свят празник за всички българи.

Мечтата ми е обаче нашите деца да знаят, че са потомци на просветители, чийто труд и просвещение са дали светлина не само на България през най-успешните златни години в историята ни, но и са ограмотили половин Европа, включително и руския народ, който приема Кирилицата точно от знанието, развило се първо в Преславската книжовна школа.

Нека Вашият остър глад за власт и популизъм да не се крие зад противопоставянето на двата толкова светли празника, защото докато историята е като корените на едно дърво, без които то не може да живее, то знанието и образованието са неговите листа, без които то няма бъдеще.

България може да бъде отново велика и просперираща страна, когато знанието и образованието са поставени в култ за бъдещите поколения. Точно там се крие истинският патриотизъм, който гледа и към бъдещето на нашите деца.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задържаха княгиня Калина след кръвната проба и конфискуваха колата й
Next: Известната наша водеща и плеймейтка, с първи думи след скандала, оправда се

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.