Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков към българите: Дайте по една заплата за Украйна, както направих аз!
  • Новини

Кирил Петков към българите: Дайте по една заплата за Украйна, както направих аз!

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
kirlzpalatait.jpg

Премиерът Кирил Петков даде старт на дарителска кампания за Украйна.

„Призовавам всеки български гражданин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари като мен една заплата. Думите са лесни, делата са трудни, време е Фейсбук постовете да се превърнат в средства за Украйна“, написа във Фейсбук министър-председателят.

Малко по-рано днес стана ясно, че в сряда той ще води делегация, която ще посети Киев.

Ето цялото изявление на премиера:

Изпращането на военна помощ за Украйна изисква политическо, но и обществено единство. В публичното пространство има много крайни мнения по тази тема. Мисля, че е време да обърнем тази обществена енергия в реални действия!

Като министър-председател ще продължавам да работя за това България да има единна позиция въз основа на информиран избор, като през идващата седмица свиквам коалиционен съвет и организирам пътуване до Киев. Военната помощ не е задължително в една от двете крайности – не е само снаряди или каски. Нека разберем истинските нужди на Украйна и информирано като коалиция да се обединим около важни за тях конкретни необходимости, зад които всички можем да застанем.

Германия, Франция, Италия, Полша, Нидерландия, Австрия, Гърция, Швеция, Белгия, Финландия, Дания, Румъния, Норвегия, Хърватска, Чехия, Ирландия, Литва, Люксембург, Естония, Словения, Словакия, Кипър и Латвия изпращат военна помощ за Украйна и това не води до обявяване на война спрямо тях.

Докато достигнем този политически консенсус, като граждани на България, които вярват, че никой в Европа няма право да нападне съседите си и да избива мирното население, можем свободно да изберем да помогнем финансово на Украйна за закупуване на боеприпаси.

Затова откривам публична кампания за набиране на финансов ресурс, който да бъде предоставен на украинското правителство. Призовавам всеки български гражданин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари като мен една заплата. Думите са лесни, делата са трудни, време е Фейсбук постовете да се превърнат в средства за Украйна.

Държавата сме всички ние и всеки трябва да се чувства, че може да бъде част от решението.
#едназаплатазаукрайна
Можете да дадете своя принос тук: получател: VDU 0515 Kiev;
IBAN: UA133223130000025203000000021; SWIFT: EXBSUAUX

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Коалицията се пропуква. Лидерите на ДБ, БСП и ИТН бесни на Петков, а той става агресивен
Next: Колапс на пътя след Великден! Рухна мост край Девня. Летят линейки

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.