Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков: Правителството ще се разпадне всеки момент! 20 сиви кардинали ме притискат
  • Новини

Кирил Петков: Правителството ще се разпадне всеки момент! 20 сиви кардинали ме притискат

Иван Димитров Пешев юни 4, 2022
kardinaptlelenpekov.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Който е корумпиран, често получава пари от Русия“, казва българският премиер Кирил Петков в интервю за швейцарското радио SRF . Според него в страната има 20 сиви кардинали, от които България трябва да се освободи.

„Той е решен да промени страната си, смятана за най-бедната и най-корумпирана в целия Европейския съюз (ЕС), а привържениците му виждат в него последна надежда за България. Кирил Петков е министър-председател на една страна, в която много хора се чувстват свързани с Русия, и в която всеки момент правителството може да се разпадне“, пише SRF, цитиран от „Дойче Веле“.

„Всеки божи ден си мисля за това“, казва Петков пред кореспондентката на Швейцарските радио и телевизия Сара Новотни.

„Двайсет корумпирани сиви кардинали“

„42-годишният Кирил Петков навярно е първият български премиер, на когото може да се вярва, когато казва, че неговото правителство не проявява никаква толерантност към корупцията“, се казва по-нататък в репортажа от София. А въпросът с корупцията не е чак толкова сложен, според Петков: „При население от 6,5 милиона души в България има двайсет сиви кардинали, които са корумпирани и от които трябва да се освободим“, казва премиерът.

Само че корупцията отдавна е проникнала навсякъде, а Петков трябваше да се коалира с бившите комунисти и с партията на шоумена Слави Трифонов, за да състави правителство. „Работим трудно заедно и бих си пожелал да бяхме по-конструктивни“, казва то този повод Петков.

Старата гвардия – могъща и корумпирана

По-нататък в материала се припомня сюжетът със задържането на бившия премиер Бойко Борисов по подозрение за получаване на подкуп. Само ден по-късно обаче той беше освободен.

„В България главният прокурор не подпомага работата на правителството, той е част от стария корумпиран елит“, казва по този повод Петков. Главният прокурор притежава огромна власт и на премиера ще му бъде много трудно да се освободи от него.

Същото е и в отношенията с Русия, които са тесни. Или както казва самият Петков: „Който е корумпиран в България, често получава пари от Русия“. В репортажа се казва, че Петков осъжда руската агресия: „Ужасяващо е, че в Европа има толкова агресивен режим, който принуждава хората в Украйна да водят война“.

„Не сме предали принципите си“

Най-голямата опасност за политическата съдба на Петков обаче произтича от това, че много българи едва свързват двата края: инфлацията достигна 14 процента, всичко поскъпва – най-вече храните. Правителството харчи милиарди за най-бедните, но тези пари отварят пробойни на други места.

Много хора вече обвиняват правителството, че то не прави достатъчно за тях. А има и такива, които твърдят, че държавата прави повече за бежанците.

„Въпросът е колко време му остава. Защото не е малка опасността той също да се провали, поради преплитането между корупция, политика и съдилища“, пише SRF.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Идеално! Този път кабинетът на Петков загроби българите за поколения напред
Next: Блажени старини: Иван Костов взима над 3800 лева пенсия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.