Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков пръсна 400 бона по най-голямата си дъщеря
  • Новини

Кирил Петков пръсна 400 бона по най-голямата си дъщеря

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
krialralrlarppp.jpg

Премиерът Кирил Петков е горд баща на три дъщери и любящ съпруг на съпругата си Линда. И като всеки грижовен татко не се скъпи да даде мило и драго за доброто на децата си.

Така според изчисленията той е инвестирал близо 400 000 лв. в светлото бъдеще на най-голямата си дъщеря .

Образованието на Ванеса в един от най-престижните университети в света и коства на баща й крупната сума.

До няколко месеца предстои девойката да се дипломира в специалността „Биомедицинско инженерство“ в университета в Ню Йорк. Справка показва, че годишната такса за обучение там възлиза на 30 600 долара, или близо 54 хиляди български лева.

Това е сумата, която включва единствено и само семестриалната такса. Извън нея остават всички лични и битови разходи, които има всеки студент. Ванеса следва в Ню Йорк от 2018 година насам. Освен сумата за таксите към ВУЗ-а допълнително й осигурявал пари за луксозна квартира, живот и забавления.

Преди да кандидатства в Щатите, в продължение на една година Ванеса била изпратена от родителите й в Канада, за да се подготви за обучението на английски език и да се адаптира да бъде далеч от семейството си сама на друг континент.

Тя била ученичка в частното училище Сейнт Майкълс, което се намира в Саанич, най-голямата и най населена община в областния столичен район и остров Ванкувър. Ванеса е живеела в интерната към училището до завършването й . Престоят ти там в рамките на една година струва 64 000 долара на семейния бюджет, Или около 112 хиляди български лева.

Преди да замине за чужбина, щерката на Петков учила в столичната математическа гимназия. От малка баща й я насочил към точните науки. Той стоял и зад избора на специалност за висшето образование.

Неслучайно настоявал да учи за биоинженер, тъй като е известно, че притежава компания за пробиотици, хранителни добавки, в която са необходими точно такъв тип специалисти. Очевидно плановете му са били да я приобщи към семейния бизнес, но Ванеса се дърпала и настоявала, че ще се занимава с изкуство. Имала идея да прекъсна образованието си и да замине за Флоренция, където да пише книга.

Баща й обаче порязал мечтите, като заявил че в такъв случай няма да я издържа и ще се наложи да работи като сервитьорка, за да се препитава.

Дипломирането на премиерската щерка вече чука на вратата. Тя междувременно не си губи времето и вече създава свой бизнес. Ванеса основала компанията VP Circuits със седалище София, в която противно на очакванията няма нищо общо с биоинженерството и науката, а извършва медийни и рекламни услуги, писа „Ретро“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Те държат коза: БСП прочете присъдата си за правителството на Кирил Петков
Next: Днес е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.