Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков пръсна 400 бона по най-голямата си дъщеря
  • Новини

Кирил Петков пръсна 400 бона по най-голямата си дъщеря

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
krialralrlarppp.jpg

Премиерът Кирил Петков е горд баща на три дъщери и любящ съпруг на съпругата си Линда. И като всеки грижовен татко не се скъпи да даде мило и драго за доброто на децата си.

Така според изчисленията той е инвестирал близо 400 000 лв. в светлото бъдеще на най-голямата си дъщеря .

Образованието на Ванеса в един от най-престижните университети в света и коства на баща й крупната сума.

До няколко месеца предстои девойката да се дипломира в специалността „Биомедицинско инженерство“ в университета в Ню Йорк. Справка показва, че годишната такса за обучение там възлиза на 30 600 долара, или близо 54 хиляди български лева.

Това е сумата, която включва единствено и само семестриалната такса. Извън нея остават всички лични и битови разходи, които има всеки студент. Ванеса следва в Ню Йорк от 2018 година насам. Освен сумата за таксите към ВУЗ-а допълнително й осигурявал пари за луксозна квартира, живот и забавления.

Преди да кандидатства в Щатите, в продължение на една година Ванеса била изпратена от родителите й в Канада, за да се подготви за обучението на английски език и да се адаптира да бъде далеч от семейството си сама на друг континент.

Тя била ученичка в частното училище Сейнт Майкълс, което се намира в Саанич, най-голямата и най населена община в областния столичен район и остров Ванкувър. Ванеса е живеела в интерната към училището до завършването й . Престоят ти там в рамките на една година струва 64 000 долара на семейния бюджет, Или около 112 хиляди български лева.

Преди да замине за чужбина, щерката на Петков учила в столичната математическа гимназия. От малка баща й я насочил към точните науки. Той стоял и зад избора на специалност за висшето образование.

Неслучайно настоявал да учи за биоинженер, тъй като е известно, че притежава компания за пробиотици, хранителни добавки, в която са необходими точно такъв тип специалисти. Очевидно плановете му са били да я приобщи към семейния бизнес, но Ванеса се дърпала и настоявала, че ще се занимава с изкуство. Имала идея да прекъсна образованието си и да замине за Флоренция, където да пише книга.

Баща й обаче порязал мечтите, като заявил че в такъв случай няма да я издържа и ще се наложи да работи като сервитьорка, за да се препитава.

Дипломирането на премиерската щерка вече чука на вратата. Тя междувременно не си губи времето и вече създава свой бизнес. Ванеса основала компанията VP Circuits със седалище София, в която противно на очакванията няма нищо общо с биоинженерството и науката, а извършва медийни и рекламни услуги, писа „Ретро“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Те държат коза: БСП прочете присъдата си за правителството на Кирил Петков
Next: Днес е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.