Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков пръсна 400 бона по най-голямата си дъщеря
  • Новини

Кирил Петков пръсна 400 бона по най-голямата си дъщеря

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
krialralrlarppp.jpg

Премиерът Кирил Петков е горд баща на три дъщери и любящ съпруг на съпругата си Линда. И като всеки грижовен татко не се скъпи да даде мило и драго за доброто на децата си.

Така според изчисленията той е инвестирал близо 400 000 лв. в светлото бъдеще на най-голямата си дъщеря .

Образованието на Ванеса в един от най-престижните университети в света и коства на баща й крупната сума.

До няколко месеца предстои девойката да се дипломира в специалността „Биомедицинско инженерство“ в университета в Ню Йорк. Справка показва, че годишната такса за обучение там възлиза на 30 600 долара, или близо 54 хиляди български лева.

Това е сумата, която включва единствено и само семестриалната такса. Извън нея остават всички лични и битови разходи, които има всеки студент. Ванеса следва в Ню Йорк от 2018 година насам. Освен сумата за таксите към ВУЗ-а допълнително й осигурявал пари за луксозна квартира, живот и забавления.

Преди да кандидатства в Щатите, в продължение на една година Ванеса била изпратена от родителите й в Канада, за да се подготви за обучението на английски език и да се адаптира да бъде далеч от семейството си сама на друг континент.

Тя била ученичка в частното училище Сейнт Майкълс, което се намира в Саанич, най-голямата и най населена община в областния столичен район и остров Ванкувър. Ванеса е живеела в интерната към училището до завършването й . Престоят ти там в рамките на една година струва 64 000 долара на семейния бюджет, Или около 112 хиляди български лева.

Преди да замине за чужбина, щерката на Петков учила в столичната математическа гимназия. От малка баща й я насочил към точните науки. Той стоял и зад избора на специалност за висшето образование.

Неслучайно настоявал да учи за биоинженер, тъй като е известно, че притежава компания за пробиотици, хранителни добавки, в която са необходими точно такъв тип специалисти. Очевидно плановете му са били да я приобщи към семейния бизнес, но Ванеса се дърпала и настоявала, че ще се занимава с изкуство. Имала идея да прекъсна образованието си и да замине за Флоренция, където да пише книга.

Баща й обаче порязал мечтите, като заявил че в такъв случай няма да я издържа и ще се наложи да работи като сервитьорка, за да се препитава.

Дипломирането на премиерската щерка вече чука на вратата. Тя междувременно не си губи времето и вече създава свой бизнес. Ванеса основала компанията VP Circuits със седалище София, в която противно на очакванията няма нищо общо с биоинженерството и науката, а извършва медийни и рекламни услуги, писа „Ретро“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Те държат коза: БСП прочете присъдата си за правителството на Кирил Петков
Next: Днес е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден!

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.