Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков: Русия е малка и незначителна, прилича на бензиностанция с ракети
  • Новини

Кирил Петков: Русия е малка и незначителна, прилича на бензиностанция с ракети

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
kriorusiqmalka.jpg

„ЕС излиза с общи действия, които включват общи мерки. Разговорите колко да са сериозни продължават и днес. Русия не се интересува от действията на Европа, но всяка агресия трябва да има цена“.

Това каза премиерът Кирил Петков пред журналисти в Брюксел. Той заяви, че България подкрепя всички мнения и няма никакъв начин да се делим от групата и да имаме по-уклончиво мнение

„Тези санкции трябва да нанесат болка върху тези, от които зависи, по начин, по който може да повлияе на техните решения. Има нещо, което Путин не осъзнава – ние вече живеем в много глобален свят. Светът е свързан и не може да си ограничиш свързаността с най-големия пазар в света“, подчерта Петков.

По думите му с тези мерки ЕС иска да покаже, че не може да стои безучастно. „България вчера зае позиция, че като партньор на ЕС и НАТО излиза заедно с тях. Никой не очакваше толкова бърза и масирана атака с жертви в Украйна. Една трета от украинската армия вече е унищожена, има взривове в цяла та страна“, допълни той.

„Ако погледнете на картата, ще видите, че Русия не е една кой знае колко голяма държава. Това е една държава, която има само газ, петрол и оръжия. Русия е една бензиностанция с ракети“, каза още Петков.

„Никой от европейските страни не се страхува от мигрантската вълна, която ще дойде от Украйна към Европа. Това не е бежанската вълна, с която сме свикнали. Това са едни европейци, на които току-що са им взривили летището, това са програмисти, които искат да има интернет, за да работят. И ние, и всички други страни сме готови да посрещнем хората“, каза още премиерът.

„Путин трябва да знае, че всички заедно работим в един глас и не може да има разцепление и че всяко действие има своята цена. Европа ще работи заедно. Другото, което трябва да е ясно е, че всички заедно ще работим срещу хибридната война на Русия“, допълни той.

По думите му най-голямата грешка би била разцепление в позициите. На въпрос дали ще поискаме допълнителни НАТО-вски войски на българска територия, Петков каза, че това е военна стратегия, а не политическа.

„Ние сме част от НАТО и координацията става в НАТО. Оптимизацията се гледа на ниво система, а не на страна по страна“, каза Петков и бе категоричен, че няма да има военен конфликт НАТО-Русия“. Министър-председателят е в Брюксел за извънредното заседание на Съвета на лидерите от Европейския съюз.

Новини Лондон

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тих ужас на бензиностанциите в България, шофьорите кълнат на майка
Next: Украинец с голи ръце нападна колона от руски военни машини

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.