Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков си направи безплатен ПР с малко момченце и съжали жестоко
  • Новини

Кирил Петков си направи безплатен ПР с малко момченце и съжали жестоко

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
kioorasorparrr.jpg

Видео, запечатало разговор на бившия премиер Кирил Петков с малко момченце, се превърна в истински хит в мрежата.

Клипчето, най-вероятно заснето на някоя бензиностанции, където автобусът на Промяната е спрял за почивка, сподели в профила си във Фейсбук и историкът и анализатор Кристиян Шкварек.

На кадрите виждаме невръстно хлапе, което отива до Петков и след като се запознава с него, уверено му заявява, че на предстоящите избори „Възраждане“ ще победят „Продължаваме промяната“, „защото са от добрите, не от лошите“.

Бившият премиер първоначално сякаш решава, че детето е пообъркало кой от коя партия е и му казва, че „ние не сме от „Възраждане““. Отговорът на момчето обаче му идва като гръм от ясно небе. „Знам“, отсича то.

Не изпускай тези оферти:

„ПР акциите с деца винаги са рискови, понякога се получава така“, отбелязва Шкварек към кадрите.

Още политика от страната:

От ПП нападнаха служебния кабинет

Тежки политически престрелки на прага на предизборната кампания. От „Продължаваме Промяната” нападнаха служебния кабинет заради отказаните американски танкери с втечнен природен газ и дадоха заявка, че само те могат да направят стабилно правителство.

От ГЕРБ минаха в контраатака и обвиниха бившите управляващи по темата бюджет. Служебният премиер пък размаха пръст срещу всички с думите – „кампанията вече започна”. Без да назове конкретна партия Гълъб Донев отправи критики към предишното управление.

„Нека припомня, че служебното правителство няма да участва в изборите, поради което е логично партиите и коалициите да потърсят опоненти другаде. Нашата първостепенна задача е да решаваме проблемите на милионите български граждани, а не да влизаме в дискусия с тези, които са ги създали с действия или бездействия”, посочи служебният премиер Гълъб Донев.

От „Промяната” пък обвиниха служебния кабинет заради отказа му да вземе всички договорени кораби с втечнен газ.

„Това, което ние оставихме и потвърждаваме е – шестте кораба, които бяха отказани, бяха с цена 30 долара под пазара. Единият кораб беше взет по тази причина. Ние имахме слотове за октомври, ноември и декември. Оттам нататък трябва да питате хората, които в момента взимат решенията. За нас е непонятно защо тези шест кораба бяха отказани, въпреки много добрата цена”, подчерта бившият министър-председател Кирил Петков.

ГЕРБ също се включи в критиките към кабинета „Петков”. Този път заради финансовото състояние на държавата.

„Хубаво вдигаш пенсиите. Къде ти е работещата икономика? Вдигаш пенсиите със заеми? Къде са им инвестициите? Къде са им повишението на БВП? Говореха за 4, 5, 6, до 8 стигаха. Сега падна под 2. Държавата е в тежка криза. Моделът „Румен Радев” за година и половина доведе такива партии, които съсипаха всичко”, е мнението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Кирил Петков и Асен Василев отхвърлиха тези твърдения. „Ние искаме да продължим със социалната политика и да увеличим възможностите младите семейства да имат достъп до повече детски градини, да имат възможност образованието от детската градина до 12 клас да бъде приоритет. Нашата най-голяма сила е, че никой не може да ни се обажда по телефона. Единственото което ни интересува е каузата. Каузата се казва България”, категоричен е Петков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как Румен Радев може да ни управлява, докато е ЖИВ?
Next: Изплува погребаната истина за тайната завера между Михаил Горбачов и Тато! Ето как Горби ни е дирижирал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.