Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков: Среща между мен, Алексей Петров и Бойко Борисов никога не е имал
  • Новини

Кирил Петков: Среща между мен, Алексей Петров и Бойко Борисов никога не е имал

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
sgdgfdherterter.png

Никога не е имало среща между мен, Алексей Петров и Бойко Борисов, заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в интервю по Нова телевизия.

„Първо искам да кажа, че понеже не бях в страната – изслушах всичко, които се изля по главата на моя баща. Искам да кажа ясно – моят баща има една прилика с Бойко Борисов – имат рожден ден на една и съща дата. Но той никога не е членувал в БКП, никога не е членувал в служби и не е занимавал с политика.

Заминава за чужбина през 1990 годи с Кубинските полети с надеждата да даде на семейството си по-добър живот. Върна се обратно през 2008 година, когато го поканих да работи за моята компания. Той изпусна всички мутренски години, няма никаква компания с Алексей Петров. Искам да призова всички политици – хайде да оставим семействата извън тази кална битка“, подчерта Петков.

„Имам три дъщери. Най-голямата навърши 23 години и със съпругата ми отидохме на рождения ѝ ден в САЩ. Не бях на работно посещение в страната. Дъщеря ми завършва тази година инженерство и сме много горди с нея“, изясни той и въпроса защо е бил на посещение в САЩ.

„Борисов каза първия ден едно, а втория ден – друго. Казаното през втория ден беше по-вярно. Никога не е имало среща между мен, Алексей Петров и Бойко Борисов. Това, което се случваше, беше, че след четвъртите избори – г-н Борисов изпращаше най-различни контактьори, за да направи среща с нас. Ние отказвахме тези срещи, защото се надявахме, че „Промяната“ може да продължи така, както ние си я представяхме. И така продължи без срещи. След петите избори ние бяхме втора политическа сила.

Тогава седнахме – с Асен и лидерите на „Демократична България“, и си казахме, че ако искаме държавата да не отива в шести избори – трябва да направим тази среща. Никога не е имало значение кой и по какъв начин контактува с нас. Нашето решение бе на база изборите и задачите, които си поставихме. И на първата среща не сме говорили нито за правителство, нито за структура. тя беше за това дали въобще да си говорим“, категоричен беше той.

Той подчерта, че първата среща в била „между мен, г-н Борисов и Асен Василев“. „Говорихме за това дали да има правителство, а дали въобще да отворим разговор. Дали въобще имаме общи виждания и приоритети. След това всички разговори за кабинет се случиха в парламента с Мария Габриел и академик Денков и политическите лидери. И тогава вече решихме, че може би си заслужава да управляваме тази държава заедно“.

„Знам, че идват избори. Но нека да оставим калните битки настрана. Септември месец нямаме право на нито един правен ден в парламента. Всеки ден имаме закон, който трябва да направим, ако искаме да вземем парите по ПВУ“, припомни той.

Кирил Петков категорично подчерта, че „никой и по никакъв начин не е предлагал постове в никакви служби на Алексей Петров“.

„Въпрос на дисциплина“ – така той отговори на въпроса дали ще има ротация в кабинета, както беше договорено предварително с ГЕРБ.

Според него трябва да има лидерска среща, която да се проведе до края на седмицата. „Трябва да се видим лице в лице следващите дни“, заяви Кирил Петков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с важна новина за пенсиите. Засяга всички
Next: Страшни ВИДЕА, нищо не остана от Арапя, спасяват хора с въжета

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.