Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков срещна народната любов в Карловско и си тръгна обиден
  • Новини

Кирил Петков срещна народната любов в Карловско и си тръгна обиден

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
narasdoaosdoas.png

Кирил Петков реши да посети наводнените райони в Карловско седмица след наводненията. След танците по площадите, вчера бившият премиер отиде, за да види какво е положението, а „не го чете от папките“, предава Tribune.

Петков увери, че не си правел и пиар, не искал да го снимат, но охотно пиарите на ПП го хващаха от всеки ъгъл, как се труди с агитационна тениска.

Всъщност Петков се сблъска с „народната любов“ в наводнените села и чу от първо лице мнението на хората за него и управлението му. Повечето споделиха, че са му се доверили, но бързо са разбрали, че са излъгани.

На въпрос какво се случи с намаляването на администрацията и кога ще дойдат бленуваните танкери с природен газ, Петков реши, че бедстващите се заяждат с него и помоли да не бъде сниман. Било ден за обединение.

Не изпускай тези оферти:

Хората обясниха на бившия премиер, че те от сутрин до вечер са обединени с лопати в помощ на пострадалите.

Разхождайки и оглеждайки се из наводнените къщи, Петков беше плътно пазен от гард на НСО, а до тях тичаше фотограф, който да заснеме подвизите на бившия премиер на „промяната“.

Още политика:

Преди 2 години в Деня на Съединението българската полиция се опита да спре граждани, носещи българския трибагреник, да стигнат до площад „Съединение“ в Пловдив. Там отново бе кметът Здравко Димитров от ГЕРБ, президентът на Републиката Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова и председателят на парламента Цвета Караянчева. Успяхме да пробием блокадата и българите се съединиха на площада, за да кажат в очите на властта какво мислят.

Митрофанова зад гърба на Радев на Съединението, за което Русия пречеше

Това заявиха от гражданското движение „Ние идваме“ в своя писмена позиция, изпратена до медиите. Ето и останалата част от текста:

„Вчера на площада отново бе кметът Здравко Димитров, президентът Радев, вицепрезидентът Йотова и вместо да бъде спряна, бе поканена руският посланик Елеонора Митрофанова.

Какво се промени за две години, та се наложи на този светъл български празник да присъства представителят на държавата, която категорично се е обявила против събирането на държавата ни в нейните естествени граници?

Това е посланикът на държавата, която и днес обяви България за враг. Това е посланикът на държавата, която не уважи 3-ти март и отиде сама, с охраната си, на Шипка ден по-рано, за да могат нейните подопечни да развалят българския национален празник на другия ден, обстрелвайки българския премиер и председателя на Народното събрание със снежни топки.

Тук няма никакво значение кой е бил тогава български премиер или председател на парламента, но има значение какво е унижението, което днес българските държавници поднасят на народа си, поставяйки руския посланик непосредствено зад българския президент. Къде е британският посланик, представител на страната, която ясно подкрепя този национален акт?

Родолюбието и унижението са на една крачка разстояние и днес няма никакво значение дали кметът е от ГЕРБ, а президентът от БСП. Унижението бе сервирано на всички, които се гордеят с действията на предците ни. И ако някой представител на днешната власт настоява да чуе за себе си онова, което Цвета Караянчева научи преди 2 години, то със сигурност ще го чуе.

Главният организатор на Съединението Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ казва: „Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния…“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест, не успяха да го спасят, ангелчето Дени почина, беше само на 11 години
Next: Медиана: ГЕРБ води убедително с 6% пред ПП, 8 партии влизат в парламента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.