Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков с голяма новина! Призна, че…
  • Новини

Кирил Петков с голяма новина! Призна, че…

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2023
asdgdfsbvbcvbfdgfd.png

Предполагам, че Бойко Борисов ще влезе да гласува вота на недоверие. Другото, което е факт, е, че вотът, за да бъде успешен, трябва да събере над 121 гласа.

Ние знаем, че този вот няма как да бъде успешен. Знаем, че беше използван за предизборна кампания“, това заяви в ефира на БНТ съпредседателят на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Кирил Петков, коментирайки предстоящия вот на недоверие срещу правителството заради проблемите в енергетиката, който ще се гласува в петък.

„Когато нямаш добри програми за градовете, как да се развиват по-добре, не можеш да говориш за бъдещи решения, се фокусираш върху страха и омразата“, добави той.

„Всеки народен представител трябва да си поеме отговорността. Първата отговорност е да присъстваш, втората е да гласуваш по съвест.

От тази гледна точка, всеки един си носи отговорността и не мога да предопределям техните решения“, каза Петков, попитан, дали очаква депутатът Делян Пеевски да присъства и да гласува по време на вота на недоверие.

Съпредседателят на ПП категорично отрече, че управлява с мнозинства, стъпили извън коалицията.

„Последните 60 дни в тази пленарна сесия постигнахме страшно много реформи, които искахме да направим още в миналото правителство. Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) не дойде от някъде, това бяха нашите реформи, когато внесохме плана. Сега за 60 дни изпълнихме 62 от тези реформи.

Направихме неща, които изглеждаха невъзможни – антикорупционния закон, разследването на главния прокурор, енергийните реформи. Закона за домашното насилие. нещо, което не се случаи в предишните парламенти“, подчерта Петков.

На съпредседателят на „Промяната“ се наложи да защитава правилността на политиката на правителството на фона на протестите на енергетиците.

„Тези хора, наистина са ядосани, но те не са ядосани от сега, те са ядосани от последните 30 години. Дори днес в част от мотивите на вота бяха преплетени неща, като АЕЦ „Белене“, като нефтопровода „Бургас-Александропулис“, неща, които са от миналото. А правителството е от 128 дни“, отбеляза той.

„Реално правителството изпрати едни планове, които ако не бяха изпратени, България щеше да изгуби 1.6 милиарда. Милиард и шестстотин може да е огромна помощ точно за хората в енергийния сектор.

Правителството е готово да работи с хората и профсъюзите, за да го направи по най-добрия начин за хората. Ние вече имаме споразумение с част от профсъюзите и енергетиците и изпратихме вече документ към Брюксел, който казва, че до 2038 година няма да има административно затваряне“, обясни Петков.

„Това, което се случва с въглеродните емисии, има големи обвинения за 40-те процента, които бяха вкарани в ПВУ, но ние успяхме да се преборим да няма абсолютни стойности в затварянето на мощности. Това означава, че емисиите са намалели днес с 30% от тези 40%. С други думи 3/4 вече са намалели.

Американските централи спират договорите – на едната от догодина и на другата от 2026 година. Само на база пазарни принципи, целите ще бъдат постигнати без да има административно затваряне“, разкри още Петков.

„Това, което казваме, всъщност, е , че държавата няма да затваря административно никакви мощности. Също казваме, че е неизбежно с новите технологии, зелените енергоизточници, че цените на тока не могат да подържат част от централите, въглищните централи, в този сектор.

Цената може би в следващите години ще бъде по-ниска от тази, на която въглищните централи могат да продават на печалба.

Важното нещо е, ние да резервираме едни мощности, които да запазват критичната инфраструктура на България, за да сме сигурни, че ще има ток в най-студените зимни нощи. От друга страна да имаме всичките средства, с които ще помогнем на хората да продължат напред въпреки модернизациите в сектора“, продължи Петков.

„Хората се притесняват за работните си места, но това не е свързано с политиките на правителството. Политиката на правителството единствено е гледат да не се изгубят едни пари от Европа, докато осъзнаваме всички, че пазарът, цените на пазара да повлияят така , че тези централи да не работят на пълна мощност през следващите години“, разясни той.

„Не мисля, че това е разумен начин да се води кампания за местните избори“, каза Петков, коментирайки намерението на лидера на БСП Корнелия Нинова да събира подписи за нов вот на недоверие в сферата на сигурността.

„Чух какви ли не тези, че ще бъде студено, без ток. Ние тези страхове ги чухме за миналата зима. не мисля, че така печелят избиратели. Да плашиш. Хората спират да вярват“, каза още той.

„Съветът по сигурност, който се управлява от премиера, трябва да е новия инструмент за мястото, където всички ние можем да говорим за национална сигурност. Там могат да бъдат поканени всички политически лидери и представители на президентството. Това е най-адекватния формат, защото правителството взима решенията“, изрази мнение Петков.

„Това, което показаха пропуските при службите в Израел, е, че може би Хамас нямаше да бъде толкова изненадващ, ако те бяха се организирали и събрали тези сигнали. Много съм съпричастен с хората там. Но това показва, как службите трябва да бъдат направени работещи“, каза Петков, коментирайки необходимостта от реформа в родните служби за сигурност.

„Трябва да направим пълна ревизия на службите. Трябва да сме сигурни, че кадрите са най-големите специалисти в областта и са независими от политически партии и други субекти“, каза още той.

„Много е ясна нашата уговорка. Няма да се смени нито един министър, освен ако ПП и ГЕРБ не се съгласят“, коментира Петков на въпроса, дали скърца некоалицията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голямо признание за България! Мария Габриел съобщи новината
Next: ВОДА ГАЗИ ЖАДЕН ХОДИ: Българска мина с рекорден добив на злато

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.