Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков с изказване като Стефан Стамболов
  • Новини

Кирил Петков с изказване като Стефан Стамболов

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
steakfakfainilr.jpg

Бившият премиер Кирил Петков

Първото, което искам да Ви кажа в този момент е, че условия за апокалипсис в България няма. Политици, лобисти и обикновени брокери се възползват от политическата нестабилност, за да Ви накарат да се страхувате за бъдещето. Не им позволявайте! Тяхната цел е да забравите кой превърна България в ограбена, смазана от корупция държава, най-бедната в Европейския съюз. Да снижите очакванията си. Да изоставите стремежа си към по-добър живот.

Искат да забравите, че за 12 години крадяха Вашите пари, искат да забравите за пачките и кюлчетата, с които пълниха чекмеджетата си, искат да Ви излъжат, че имат магическа пръчка и могат да намалят цените на бензина, на газа, и спрат световната инфлация, искат да Ви излъжат, че могат да спрат войната и нейните последици, а реално искат да се върнат и да продължат да Ви крадат.

Разбира се, има ги и тези нови месии, които обещават възраждане на база на омраза. Да излезем от Европейския съюз, да излезем от НАТО, да върнем България на три морета. Те за какви Ви мислят – за наивници! Подобни лъжливи тези се изговарят на килограм, а реално по действията ще ги познаете, когато гласуваха срещу правителството заедно с ДПС и ГЕРБ и бламираха антикорупционното законодателство.

За троянския кон в правителството Слави Трифонов не искам даже да говоря, защото вярвам, че той е вече част от историята. Докато пееше за Македония, негови министри искаха поредните милиарди без контрол.

Не допускайте такива политици повече! Изисквайте повече! България може повече. За кратките 7 месеца видяхме как 2 милиарда могат да отидат за икономически мерки за всички хора, вместо за джобовете на двайсетина.

Видяхме как бизнеса може да работи спокойно, когато институциите не се използват за бухалка, а са там за да помагат на бизнеса. Нека всеки бизнесмен се сети как само преди една година се страхуваше за успеха си. Дали НАП или БАБХ ще дойдат за рекета. Всички трябва да кажем – никога пак няма да допуснем шепа хора да ограбват нашите средства, нашите бизнеси, нашите инициативи, нашите мечти.

Въпреки световната криза, с която съвпадна нашето седеммесечно управление, оставяме на служебния кабинет много стабилна основа. Тя се гради на енергийните мерки, които въведохме, за да имате спокойствие и предвидимост в следващите месеци.

• Отпуснахме помощи за отопление през зимата.
• Погрижихме се да не усетите ръста на цените на тока в Европа. Удължихме компенсациите и за бизнеса.
• За седем месеца извадихме България от енергийната клопка на предишното управление. Част от заробването с тежка зависимост от руския газ е наливането на 3 милиарда лева в „Балкански поток“ – тръбата, изградена с цената на десетки нарушения, от която не получаваме и една молекула газ.

• Дадохме възможност на служебното правителство да подсигури по-евтин втечнен газ до пролетта. С пускането на газовата връзка с Гърция, която построихме само за 7 месеца, още от края на септември можете да усетите съществено намаляване на цените.
• Наложи се да удължим мярката за намаляване на цената на литър гориво, която плащате на бензиностанциите. Защото единствената институция, която може да свали цените по пазарен път – регулаторът КЗК – отказва да разследва за картелни споразумения.
Докато служебният кабинет подготвя организацията на честни избори, няма да се налага да гаси пожари в социалната система.
• Защото за първи път извадихме пенсионерите над прага на бедността – с безпрецедентно увеличение на пенсиите.
• Осигурихме данъчни облекчения и помощи за семействата, за децата, за възрастните хора. Тази есен стотици училища и детски градини най-накрая ще бъдат ремонтирани.

• Увеличихме заплатите на медиците. За пациентите осигурихме много повече изследвания.
• Увеличихме заплатите на учителите.
• Отпуснахме допълнителни помощи за уязвимите групи.
Оставяме на служебното правителство излишък в бюджета от 1,5 млрд. лв.
Подсигурихме 13 милиарда от Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, обвързани с приемането на антикорупционно законодателство и мерки.

И като говорим за корупция, разчитам на новите министри да не забравят, че нашето правителство беше свалено толкова бързо, защото ударихме по схеми за милиарди, източени от пътното строителство, от граничния контрол, от железопътния транспорт.

Десет години тези пари обогатяваха двайсетина избрани, вместо да отидат за детски болници, подкрепа за семействата, за Вас. Тази битка трябва да продължи.

Но за да я спечелим, прокуратурата трябва да отвори очи за видимите, тежки злоупотреби, нарушения и престъпления, извършвани години наред от приближените на предишната власт. Никой от Вас не заслужава избирателна справедливост и правосъдие, ако случайно се изпречи на пътя им. Затова е важно, че въпреки съпротивата на опозицията в парламента закрихме бухалката, наречена специализирано правосъдие. Важно е, че вече имаме механизъм за разследване на недосегаемия главен прокурор. Важно е, че Европейската прокуратура може да работи независимо в България. Това трябва да е само началото.
През тези седем месеца управление често се спъвахме в собствените си грешки на растежа. Научихме си уроците за много кратко време.
Правителството ни падна в парламента с помощта на група зависими депутати. Но по-важното е, че не падна пред Вас. Изпълнихме обещанията си, не погазихме принципите си в името на каузата България.
Знаем, че имаме още много работа – и сме решени да я довършим!“.

Кирил Петков

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започна се: Вицепремиер от новото служебно правителство се закани публично
Next: Виктор Николаев побесня в ефир

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.