Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков шокира всички с кандидатите за кметове, каза и за Алексей Петров
  • Новини

Кирил Петков шокира всички с кандидатите за кметове, каза и за Алексей Петров

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdgdfhgfdhfghfg.png

Да сме в коалиция с ДБ на местните избори е една победа. Бих казал, че създадохме една общност. Имахме доста спорове за кметовете, но така избрахме най-добрия вариант. Това ми дава голяма надежда, заяви Кирил Петков в ефира на bTV.

„Готови сме да спечелим, защото вярваме в нашите кандидати. Ченгеджийските номера да се очернят част от тях нямат шанс. Да помислим, ако вместо детски градини има казина“, запита съпредседателят на ПП.

 

„Вместо да се говори, че Васил Терзиев е образовал 30 000 деца, се говори за баба му и за чичо му. Благо Коцев, той ще е кмет във Варна. Той беше първият областен управител, който върна алея първа на варненци. Рени Стефанова е кандидатът ни за Русе. Тя иска да му върне блясъка.

Искрен Арабаджиев ще е нашето лице в Ловеч. Йордан Терзийски е за Велико Търново. Методи Байкушев ще се бори за Благоевград“, каза още Петков.

Ваканция

Според него е много добре депутатите да имат ваканция преди местния вот, който е на 29 октомври. За Петков трябва тя трябва да е две седмици.

„Разчертахме всеки пленарен ден за септември. Имаме стройна организация. Разбрахме се с ГЕРБ, за да движим в правилното темпо и да приемем важните закони, които са 13.“, коментира бившият премиер.

„Никакви емисари не можеха да ни свържат с ГЕРБ. След третите избори не си говорихме с тях. На четвъртите беше същото. Преди петите такива също ситуацията беше такава. След тях осъзнахме, че обществото не ни дава нужната подкрепа за нашата мечта.

Служебните правителства с действията си също силно повлияха. Така направихме първата среща. На нея бяхме с Асен Василев и Бойко Борисов. Не е имало среща с Алексей Петров, но то пък е имало обаждане от него“, заяви Петков.

Той не пожела на назове мястото на първата среща с Борисов.

Според него намесването на името на Алексей Петров е с цел отвличане на общественото мнение.

„Показахме, че ПП-ДБ си държат на думата относно ротациите. Смяната на министри ще бъде само функия, ако двете партии (ГЕРБ и ПП-ДБ) се съгласят тогава ще има промяна“, каза Кирил Петков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отиде си голям пловдивски треньор
Next: Те нямали деца, но искали такива. Когато осиновили тризнаци, ги чакал дар от небето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.