Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Стаменов: България е Елдорадо! Има злато в Средна гора, рубини – в Родопите
  • Новини

Кирил Стаменов: България е Елдорадо! Има злато в Средна гора, рубини – в Родопите

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
ztasdgdfsgdfhgerher.png

Кирил Стаменов е златотърсач с над 40-годишен стаж. Създател и председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити, единствена на Балканите. В асоциацията членуват над 3000 души – търсачи на адреналин от България, Турция, Гърция, Сърбия, Албания, Косово. Приятелите с право наричат Стаменов българския Индиана Джоунс, по аналогия с легендарния филмов герой, търсач на съкровища и приключения. Стаменов има забележителни познания по история, археология, нумизматика. Негови приятели и учители са най-известните български геолози и археолози, сред които Георги Китов. Заслуга на Стаменов е картографирането на находищата със самородно злато у нас.

 

 

– Г-н Стаменов, лятото е златно време за златотърсача. Кои са най-предпочитаните места тази година?

 

– Традиционно най-предпочитани са Северозападна България, в Югоизточна, по Кърджалийско, както и в Пловдивско, в Централна Средна гора. Като се тръгне от Ихтиманска Средна гора, община Брезово, Павел баня, Братя Даскалови, около Свежен, това са все райони със златоносни реки. Стига да има вода – за съжаление, в тези жеги много реки намаляват. Поръчал съм да ми направят проучване на реката при Медово в община Братя Даскалови. Там обикалят с металдетектори. Освен с промиване с драги и улеи се намират и самородни късчета злато или кварц със злато – не само в реката, но и по изветрените оголени склонове, ако районът е златоносен.

Доста златоносни райони има в Югоизточните Родопи, особено в Кърджалийско и Ивайловградско. Златоносни са и притоците на река Чая край Асеновград, основно в района на Горнослав, Долнослав и река Мечка.

 

– Значи Средна гора си остава българското Елдорадо?

– Да, там има най-много златоносни райони. Обяснението е просто – преди векове това е било единствената най-висока планина на територията на днешна България. След това се издигат Стара планина, Рила, Пирин, Родопите. По времето на траките районът е разработван много активно, неслучайно Средна гора е осеяна с антични рудници – открити и закрити. След това ги ползват римляните, Византия.

Участвах в американски проект, който установи, че за направата на Панагюрското съкровище е използвано промито злато от територията на Средна гора, от района между Бузовград и Свежен.

 

Обработката обаче най-вероятно е дело на атински златари. Да не забравяме, че големите владетели по време на Одриското царство ​- Ситалк, Терес, Севт, са били свързани ​- чрез бракове, военачалници, търговия с градовете полиси в древна Гърция ​- Атина, Спарта. Дори по времето на Ситалк, който имал много силна армия, включваща воини от много тракийски племена, градовете полиси са му плащали „такса спокойствие“ в злато, за да не ги напада.

Впрочем и в днешно време, падне ли малко нивото на язовир „Копринка“, който покрива древния тракийски град Севтополис, колеги промиват с драги пясъка там и намират самородно злато. Ако местните власти в Казанлък успеят да реализират проект за разкриването на Севтополис, той може да стане хитова туристическа дестинация. За това обаче са нужни много пари.

 

Научил съм много полезни неща за работата на терен от известни наши археолози, които съм придружавал по време на експедиции – Георги Китов, Йорданка Юрукова, Рашо Рашев.

Китов работеше с металотърсач „Бандито“, с който намери прочутата златна маска на цар Терес, и колегата ми Владо Лилов, зам.-председател на Асоциацията, преименува металотърсача на Golden mask, Златна маска.

 

– Демоде ли са вече улеите и драгите, които са класика в търсенето на злато?

– Не, не им е минало времето. Просто на пазара има по-модерни и удобни варианти. Френската специализирана фирма ХP пусна на пазара лек, удобен пластмасов улей, перфектен и за проби, и за носене. Говорим за хора, които обикалят планински райони с раници и нямат възможност да мъкнат и металдетектор, и кирка, и лопата, и легенчета за промиване.

– Връщате се от презентация на турската фирма „Нокта“. Какви нови неща ще се появят на пазара?

– Представители на Асоциацията бяхме поканени на презентацията на нов завод на влиятелния холдинг „Нокта“ в Истанбул, където присъстваха хора от бранша от цял свят. Организираха ни наистина вип посрещане. Ще пуснат богат асортимент от нови апарати в края на годината. Сред хитовете ще е пулсиндукторен апарат, с който могат да се търсят както мини, така и самородно злато. Ще е много полезен, защото високоминерализираната почва не му влияе. Ще произвеждат и металдетектори, включително малки за проверки за оръжие по летища и контролни пунктове.

 

– Кои металдетектори са най-широко използвани в момента?

– Френската фирма ХP пусна нов модел металдетектор „Деус2“. Има 12 програми. Аз също ползвам техен металдетектор – Deus ORX, с четири фабрични програми за злато с възможност да си въведа още две. Ползвам елипсовидна сонда с високи килохерци, която е по-удобна за търсене на злато. Връзката е Wi-Fi, няма кабели, което е много важно при работа на трудни планински терени.

Цените на металдетекторите се движат от 400 до 20 000 лева.

 

Много полезни са пинпойнтърите – малки уреди, които се носят на колана. Когато се засече с металдетектор някакъв предмет, пинпойнтерът го фиксира точно. Георадарите пък показват аномалиите под земята, наличие на жили, минерали. Но са и много скъпи – от 10 000 до 40 000 лева.

– Има ли гаранция, че ако ползваш скъп уред, ще откриеш злато?

– Не, всичко е въпрос на знания ​- да знаеш какво и къде да търсиш, но и на късмет. Много е важен операторът, който работи с апарата. Продължавам да попълвам картата на златоносните райони у нас. Там посочвам коя река е златоносна. Не мога обаче да посоча точно къде по реката са златоносните късчета – тръгваш и търсиш концентрацията. Трябва обаче да знаеш точно от кои места да вземаш проби. Търсенето е трудоемка работа, която отнема време.

 

Обикалянето по горите крие и сериозни рискове – да те жилне стършел или пчела например. Ако си алергичен, става лошо. Така че задължително в раницата си носим ампули урбазон и алергозан.

– Колко е личният ви рекорд на открит най-голям къс злато?

– Намирал съм 13-грамова златинка в района на Стремци. Сега съм събрал самородки, имам около 24-25 грама злато, което използвам за демонстрации. Наистина е вълнуващо да пипнеш златинка. Когато гостувахме в Турция, показах късчета, които съм намерил, на домакина Мехмет Йонлек, шеф на холдинга „Нокта“. Той беше много впечатлен.

– Как вървят изследванията на тайнствените скални ниши?

 

– Предстоят ми експедиции през есента, отново в района на Средна гора. Този път съм набелязал община Брезово, където има много непроучени скални ниши. Ще взема проби, ще направим анализи. Искам да установя дали ще намерим следи от самородно злато покрай тия т.нар. шарапани, изчукани в скалите кръгове, свързани с улейчета.

Искам да установя дали древни светилища, освен за гадаене, са използвани и за рударска дейност. Неслучайно имат улейчета. Когато робите разтрошавали рудата и пускали вода, тя измивала лекото, а тежкото, златото, оставало. Тази теза е основана на теренни проучвания, които сме правили с колеги. Установихме, че в близост до тези шарапани има рударски селища – открихме наличие на шлака, която е остатък от рударска дейност.

 

– Остава ли ви време за търсенето на рубини, другата ви голяма слабост?

– Подготвяме експедиция през октомври в Смолянска област за рубини и аквамарин. Казаха ми къде има опушен кварц, който върви ръка за ръка с аквамарин. Дано имам късмет да намеря. Засега имам едно аквамаринче, намерено в тоя регион. Рубините са най-вече в Кърджалийско и Смолянско, но няма да кажа местата, за да не тръгнат тълпи. Преди години се изтървах, казах къде около Момчилград има находища и се юрнаха тълпи от цяла България, съсипаха всичко. Братята роми опоскаха и надупчиха района на крепостта Вишеград, където някога се е вадил уникалният и изключително красив Орфеев ахат, какъвто има само в България. Някои си мислят, че ще попаднат в Клондайк и ще станат милионери за дни. Съвсем не е така.

 

– Дали у нас са попаднали късове от метеорита, който падна в средата на юли между България и Румъния?

– Най-вероятно е изгорял в космоса. А може да е паднал в Румъния, в Сърбия или у нас. Ходили са да го търсят по Видинско, но никой не се е обадил, че е намерил нещо.

У нас има намерен от членуващ в БАТСЗМ метеоритен къс край Раднево, Старозагорско. Под името Орлов дол е вписан официално в световния бюлетин на откритите метеорити. Теглото на находката е 151 кг, колекционери се избиват за него. Ако бъде разделен на късове и разпродаден, може да донесе на откривателя си 100 000 лева.

Не е лесно да се намери метеорит. Дори опитни ловци на метеорити с години не попадат на тях. 90 на сто от откритите метеорити са намерени в пустинни райони. В Мароко например от поколения са се специализирали в търсенето и много хора се прехранват само от това

 

– Досега никой не е открил нито едно от съкровищата на Вълчан войвода. Те само мит ли са?

– 50 на 50 са мит прочутите съкровища на Вълчан войвода и поп Мартин. Възможно е и да съществуват скрити някъде. През османския период много хайдушки чети са правили обири и са крили отнетото на тайни места – под земята, в пещери. Но откриването на такива съкровища, дори да ги има, е много трудно, минали са векове.

Впрочем от десетилетия циркулират твърдения, че именно с дарено от войводата Вълчан злато карловските братя Евлоги и Христо Георгиеви са построили Софийския университет.

Има цяла общност у нас, запалена и днес по търсене на скрити и белязани с нишани иманета. Виждал съм някои от прочутите карти на специално обработена, топена в парафин заешка кожа с рисунки за пътя към скрити съкровища.

 

На млади години съм обикалял планините, особено Стара планина, в търсене на съкровища и хайдушки нишани по скалите из Врачанския и Еленския Балкан, около връх Ботев, из страховитото ждрело Стенето, между хижа „Дерменка“ и село Черни Осъм. Доста търсачи на скрити богатства намериха смъртта си из пещерите.

 

– Става ли се богат с търсене на злато?

 

– Няма златотърсач милионер, но тръпката е невероятна. Но е скъпо хоби. 1000-1500 лв. излизат инструментите – драга, легенче, помпа. Двама са признатите най-големи късметлии сред търсачите у нас, които намират доста добри късове самородно злато – Ванката от Павел баня и Данчо от Вършец.

Данчо е намерил два големи къса кварц със злато: единият е над 55 грама, другият – 33-грамов, уникален и красив микс.

Като теглиш чертата, понякога грамът злато, който си намерил, ти излиза на двойна цена от тази на пазара. Но хобито си струва – здравословно е и ти пълни душата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Когато по морето нямаше чадъри, шезлонги и бийч барове
Next: Ако успеете да намерите камилата на картинката, значи не ви грози Алцхаймер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.