Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кисело зеле, готово за 4 дни. Рецептата, която издържа цяла зима
  • Новини

Кисело зеле, готово за 4 дни. Рецептата, която издържа цяла зима

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
fsdghfgjytretrt.png

Ще ви споделим рецептата за най-бързото кисело зеле, което само след 4 дни е готово за консумация. То се приготвя наистина лесно и сме сигурни, че всяка домакиня би се справила със задачата, дори и онези, които са прохождащи в кулинарията. 

Как да си приготвите кисело зеле само за 4 дни?

Ще споменем, че крайният резултат на това зеле е равен на най-сложните бабини туршии, изискващи майсторлък.

Ето и какви продукти са ви необходими за 1 трилитрв буркан: 

• 3 кг зеле;

• 200 гр. моркови;

• 10 цели червени чушки; 

• Няколко листа дафинов лист;

• Сол;

• Хвойна на зърна.

Начин на приготвяне:

Кочанът и наранените листа се отстраняват от зелето. На колкото по-тънки ивички го нарежете, толкова по-добре. Така по-бързо ще ферментира и ще е готово за консумация.

Когато нарежете зелето, посолете го и го притискайте с ръце, за да може сокът да се отдели от него.

Морковите се рендосват на тънки ивички и се добавят към зелето. Поръсва се още малко сол.

Почистеният предварително буркан се пълни със зеленчуковата смес. Когато стигнете до половината, не забравяйте да притиснете с дървена лъжица и по стените на буркана да сложите дафиновия лист. След това допълнете със зеле, а накрая долейте със сока от него.

В тази рецепта може да се добавят червени чушки и зърна хвойна, но може и да не ги добавяте – сами решавате.

Накрая поставете капачка, без да я затягате. Бурканът се слага в чиния и се оставя така за няколко дни. Докато тече процесът на ферментация, всеки ден зелето се боде с дървен шиш, за да може въглеродният диоксид да излезе от него.

След 4 дни опитайте зелето и ако ви се струва достатъчно кисело, съхранявайте го в хладилник, мазе или друго тъмно и прохладно място.

Това кисело зеле е най-лесно и най-сполучливо. Трябва да го опитате!

Continue Reading

Previous: Гадателят на Алексей Петров – Даниел Делчев: Васил Божков да се пази от
Next: Извънредно! Силно земетресение разлюля няколко европейски държави

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.