Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кисело мляко, захар, сол и чесън – съвети за градинарите, супер рецепти за богата реколта без химия
  • Новини

Кисело мляко, захар, сол и чесън – съвети за градинарите, супер рецепти за богата реколта без химия

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
sarastasastasdas.png

Ако някога сте гледали зеленчуци на село или в градината, сигурно знаете, колко е подвластна реколтата на атмосферните условия и вредителите.

Именно те, ниските добиви и лошото развитие на реколтата принуждават градинарите през лятото да се обърнат към химията и пестицидите.

 

Но се оказва, че много проблеми в градината могат да бъдат избегнати с прости, познати и естествени продукти като чесън, кисело мляко, горчица, както и сол и захар.

 

Именно тях са използвали градинарите преди появата на синтетичните средства. Нека да разберем как и в какви случаи можете да ги използвате в градината, за да увеличите добивите и да се отървете от вредителите.

 

Чесънът увеличава добивите от картофи и предотвратява картофената мана

Всички градинари „с опит“ прекопават от време на време картофите. Благодарение на това може предварително да се разбере каква ще бъде реколтата през есента. Ако ви се струва, че не е много голяма, опитайте следния метод следващата година: в 10 л вода добавете 1 кг натрошен чесън.

 

В получения разтвор на чесън се поставя посадъчният материал за една нощ (около 9 часа). По този начин вие не само дезинфекцирате семената, но и стимулирате растежа на растението. Проверено: след такъв прост трик производителността се увеличава с поне една трета!

 

Друга голяма особеност на чесъна е контролът на вредителите. Защо да чакате първите признаци на маната върху доматите, ако изобщо може да я предотвратите? 50 гр. натрошен чесън се добавят към кофа с вода. С получената смес се напръскват листа от домати. Чесънът може успешно да бъде заменен с ферментирало кисело мляко в съотношение 1 литър на кофа вода.

 

Сол за цвеклото и против фитофтороза

Забелязали ли сте, че корените на цвеклото наподобяват по-скоро репички? Дребното и несладко цвекло не е причина да купувате химия от магазина. Пригответе солен разтвор: 50 грама сол се добавят в кофа с вода. Използва се обикновена трапезна сол.

 

С този разтвор се подхранва цвеклото, но не по обичайния начин – под корена, а на разстояние от 10 см от грудките. Имайте предвид, че такова поливане се прави, ако цвеклото е оформило поне 8 големи листа!

 

Допълнително предимство на солта е способността да препятства фитофторозата. Забелязали сте първите ѝ признаци на доматените растения? Не бързайте да купувате средства за борба с гъбичките. За да запазите реколтата, просто трябва да ускорите техния растеж.

За това ще помогне най-обикновена сол. Може да ускорите узряването на плодовете за сметка на падането на листата. Разтворете 100 гр. сол в 1 литър вода, за да се образува концентриран разтвор.

 

Напръскайте със сместа листата на доматите. След известно време те ще пожълтеят и ще паднат, а цялата сила на растението ще отиде в узряването на плода. Между другото, тънък слой сол върху доматите ще ги спаси от по-нататъшно увреждане вследствие на фитофторозата.

 

Захар срещу зелевата пеперуда

Със зелевата пеперуда трябва да се борим по специален начин. Направете гъст захарен сироп, но така, че да стане лепкав, без да се карамелизира. Насипете сиропа в чинийки и ги поставете по периметъра на лехите, където където е засадено зелето.

 

В допълнение, добавете щипка суха мая във всяка чиния. След известно време започва процесът на ферментация, чиято миризма ще привлече зелевите пеперуди. Вредителите ще кацнат в чинийките, привлечени от аромата, и ще останат там, тъй като просто ще залепнат за захарния сироп.

 

© Jemchyjinka.ru Источник: https://jemchyjinka.ru/2019/03/30/kefir-sahar-sol-i-chesnok-s-uspehom-zamenyat-himiyu-na-ogorode/

Continue Reading

Previous: Взех 1 кора от банан и я пъхнах в саксията до цветето, няма да ви казвам какво стана
Next: Съвети за всеки ден и дълъг живот: Спазвайте ги и няма да съжалявате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.