Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кисело мляко: По кое време на деня е най-добре да се яде?
  • Новини

Кисело мляко: По кое време на деня е най-добре да се яде?

Иван Димитров Пешев януари 8, 2024
asdcsdjcsdjcsdjcsdcs.png

Киселото мляко съдържа витамини и минерали като калций, калий, цинк, витамини А, В2, протеин.

В състава му влизат и милиони микроорганизми , които след като попаднат в чревния тракт, създават благоприятна среда за растеж на полезни бактерии, потискат вредните бактерии и поддържа здрава храносмилателна и имунна система.

Въпреки че този млечно-кисел продукт има много ползи за здравето, то все пак изисква разумна диета и консумация в подходящото време, за да постигнете добри резултати.

Според проф. Нгуен Ти Лам има най-добро време за консумацията на този продукт, което зависи от ефекта, които бихте желалили да получите от неговия прием.

Експертът разкрива и какви са ползите от тази ферментирала храна, ако се консумира 1 час след основното хранене, на закуска, на вечеря или преди тренировка.

Кога трябва да ядете кисело мляко? Един час след основното хранене – това е времето, когато полезните бактерии в млечния продукт лесно преодоляват суровата среда на стомаха, за да станат по-ефективни в подпомагането на подобрената функция на червата. Н

е само стомашният сок е разреден и рН балансирано по това време, но и полезните бактерии в продукта имат най-добрите условия за растеж.

Хората, които отслабват и спазват диета, могат да ядат тази храна за закуска с някои плодове, семена, зърнени храни, за да получат лека закуска, като същевременно поддържат добро хранене.

Късна вечеря – това е времето, когато тялото започва да показва признаци на умора и се нуждае от повече енергия.

Ако изберете млечния продукт, ще получите питателна, нискокалорична закуска, която не само ви поддържа в желаната форма, но е и много здравословна.

Преди тренировка – упражненията често причиняват мускулно напрежение. Яденето на коментирания продукт ще помогне на тялото ви да получи калций, въглехидрати, протеини и полезни бактерии, необходими за по-бързо възстановяване.

Особено след тренировка енергията ще бъде ниска, така че яденето на кисело-млечния продукт помага да се компенсират тези загубени нива на енергия.

Проф. Лам препоръчва на възрастните да ядат 1-2 кофички от тази храна на ден, за да се погрижат за здравето на храносмилателната система в частност и да подобрят цялостното си благосъстояние като цяло.

Освен това експертът препоръчва на потребителите да избират марки с добра репутация и да избягват закупуването на продукт с изтекъл срок на годност, което не гарантира безопасността на храните.

Този млечно-кисел продукт трябва да се съхранява при температура между 4 и 8 градуса по Целзий, за да запази полезните бактерии в състава си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази ядка сваля холестерола и захарта, възрастните трябва да я ядат всеки ден
Next: Урок по български: Как се пише, не знам или незнам?

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.