Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Китайска баба ме посъветва да изхвърля пет предмета от къщата си и сега късметът ми се върна
  • Новини

Китайска баба ме посъветва да изхвърля пет предмета от къщата си и сега късметът ми се върна

Иван Димитров Пешев март 24, 2024
csadvdsafvsfdbdgnhgnmhj.png

Лошите неща в домовете ни могат не само да събират прах завинаги и да попаднат под краката си. Те също изсмукват нашата енергия. Без да го забелязваме, можем да се разболеем, да се оплакваме от постоянна умора и болки в костите.Защо?Нямаме признаци на заболяване, но са се появили летаргия, апатия и мързел.Китайските мъдреци отдавна казват, че домът е нашият микрокосмос, в който само ние сме господари. И всичко, което се случва в домовете ни, веднага се отразява в нашето благополучие. Излишък от боклук, лош ремонт, миризма, шум отвън – всичко това може да потисне човек на подсъзнателно ниво. Бавно се натрупва, той се превръща в истински проблем. Но кои са „лошите“ неща?

ЛОШИ НЕЩА
Изсушени цветя

 

Мъртвите изсушени растения и цветя може да изглеждат интересни за някои . Замръзнала във времето природа, която може да се види от всички страни. Може би има нещо в такава хербария, но в тях могат да започнат различни микроскопични насекоми. Част от жизнената верига. Освен това енергийно мъртвите растения или плюшените животни работят за нас по негативен начин. Изсушените цветя не си струват.

Напукани съдове

Като цяло наличието на счупени съдове в къщата е изненадващо. В повечето нормални жилища винаги има достатъчно съдове. Това не е ресторант. Винаги има какво да се сложи на масата за няколко гости. Но често собствениците по някаква причина не изхвърлят напуканите чинии или чаши. Защо? И гостите не могат да го сложат и някак си неудобно да се яде от това. А според старите вярвания такова нещо може да донесе само скръб. Изхвърлете го и не мислете за това.

Картини със застояла вода

Изненадващо, такова на пръв поглед безобидно нещо като картина може да бъде и опасно. Езеро или блато символизира спирането на потоците на живота. Стагнация. Тази енергия може да бъде предадена на собственика. Постоянен ступор в кариерата, проблеми в личния живот, много бавно или липсващо личностно развитие. По-добре да окачите картина с водопад или кипящо море. Ето го – послание за действие!

Стари обувки

Много от нас ценят любимия си чифт обувки или маратонки и не искат да се разделят с тях. Дори когато се превърнат в боклук. Те се оставят на мецанина или се поставят в далечния ъгъл на рафт или шкаф. И напразно. Не можем да знаем каква енергия са погълнали през времето, когато са били носени. Но те пазят всичко това в себе си. Само до сметището!

Призрачни подаръци

Колкото повече живеем, толкова повече приятели и познати губим. Някой ни напуска поради разногласия, а някой отива там, където вече не се връща. И в първия, и във втория случай трябва да се отървете от дарбите им. Енергията на първия собственик рано или късно ще извлече цялата сила от вас. Такава е природата на такива подаръци. Общите снимки ще предадат перфектно спомен и носталгия.

Миди и пясък

Всички тези сувенири от минали пътувания предизвикват само недоумение. Те не се вписват в интериора, събират прах и по принцип не трябва да бъдат в къщата на човек. Това е природата, нейните естествени компоненти. Пясъкът е на плажа, а мидите са във водата. Поради такива парадоксални енергийни вълни тялото ни може да не се справи. Главоболието е само първият звънец.

Стари ключове

Друг артикул от категорията „полезни“. За какво? Може би ключалката и вратата отдавна ги няма. Бяха изхвърлени на сметище и забравени. И ключът остава в апартамента и привлича различни лоши неща. Какво друго може да направи? Все пак той беше споделен с субекта на съдбата си. Негативът, идващ от него във вашия апартамент, определено не е необходим. Както и да е, какви мисли идват на човек, който пази някакви непознати ключове? Набитост, алчност? Ние не разбираме.

Двата свята, в които всички ние съществуваме, физически и духовен, са тясно преплетени. Има не само видими и осезаеми неща. Има и това, което наричаме енергии. И те постоянно ни заобикалят. Те ни влияят по най-пряк начин. От древни времена хората на всички континенти знаеха и разбираха това. Така че защо не ги изслушаме и не вземем съветите им?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Благодарение на тези правила, цветовете на мушкатото ще бъдат по-красиви от всякога след зимата: Рецепта от цветар!
Next: Мистериозна смърт застигна пловдивския тираджия Тодор в Полша

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.