Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Клиенти пропищяха от нов трик на веригите, ето как ни цакат със зеленчуците
  • Новини

Клиенти пропищяха от нов трик на веригите, ето как ни цакат със зеленчуците

Иван Димитров Пешев януари 27, 2024
sdvdsfvfdgdfhdfghgfhfh.png

Магазините ни цакат със зеле с двоен произход, показа проучване на „Телеграф“.

Масово във веригите в цялата страна зеленчукът се продава, без да е ясно дали е внос или е родно производство. На щандовете са обозначени две държави едновременно – България и Северна Македония, без уточнение от коя от двете страни идва зарзаватът.

 

 

Има голямо объркване с произхода на плодовете и зеленчуците във веригите, оплакаха се потребители.
Объркване

Пример за това е ранното зеле, което е едновременно и от България, и от Северна Македония. На табелата с цената и произхода му са записани и двете държави. Как да разбера коя зелка е българска и коя е внос – не е ясно, коментира Елица Стоянова от София.

 

 

Тя допълни, че се е натъкнала не само на зеле с двоен произход, а и на банани. По думите й не може плодовете да са едновременно от Еквадор и от Коста Рика. Трябва да се посочи точно откъде са, иначе как да знам откъде идва продуктът, който ще консумирам, допълни клиентката.
Сигнал

Според експерти това двойно обозначаване на държавата на произход на продуктите е сигнал за нередност и води до объркване на потребителите и дори е нелоялна търговска практика, защото не се уточнява точната държава.

Заради това клиенти алармираха, че ще изпратят запитвания и до Комисията за защита на потребителите (КЗП).

 

 

От няколко седмици от КЗП правят ударни проверки на веригите за несъответствия и подвеждаща информация на етикетите на продуктите. От агенцията споделиха, че няма място, което да инспектират, и да не открият нарушение.

 

От агенцията по безопасност на храните също правят проверки, като сред най-честите нарушения в някои магазини бяха стоки с изтекъл срок на годност. Междувременно веригите напускаха плодове и зеленчуци на промоция.

Сред най-големите намаления са тези на българските розови домати, които могат да се купят с левче надолу. С отстъпка вървят още пресният лук, марулите, боровинките и ягодите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощен трус удари Кушадасъ! Епицентърът е на 520 км от Бургас
Next: Никой не забеляза, че това 9-годишно момче живее само вкъщи 2 години: Причината ще ви разбие сърцето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.