Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Клиент остана много разочарован след посещение в Лидл! Прав ли е?
  • Новини

Клиент остана много разочарован след посещение в Лидл! Прав ли е?

Иван Димитров Пешев март 13, 2023
sayaskodasldasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В един от магазините от веригата LIDL – този в кк „Св. св. Константин и Елена“
– Варна, доказа, че няма и капка желание да демонстрира уважение към клиентите
си, които често в България плащат доста по-високи цени, отколкото в Германия,
Гърция и Румъния – например.

След месеци неработеща мивка в хипермаркета и тоалетната е пуснала кепенци, но
никой не е счел за нужно да уведоми клиентите. Няма логично обяснението за нарушените
правила за функциониране на големия магазин.

Ето разказът на възмутени клиенти:

„На връх 8-ми март, около 18,30 ч посетихме LIDL в кк „Св. св. Константин и Елена“.
Забелязахме, че на вратата за тоалетната няма брава.

 

В празните дупки е напъхана хартия. Самата тоалетна беше заключена, но светеше,
което би трябвало да значи, че има човек вътре.

Изчакахме, защото вече знаем,
че шефът на варненската верига поне 3 пъти седмично вика специалисти за отпушване
на тоалетната, която се пълни с опаковки от шоколадови десертчета, консумирани
тайно от служителите.

След 15 минути чакане и две питания към служителки в магазина,
които нямаха представа какво се случва, но бяха категорични, че нищо не може да
се направи, потърсихме управителя.

 

Искахме да го алармираме, че сигурно в тоалетната е човек, който има нужда от
помощ, като искрено се надявахме, че все още е жив. Изненадващо към нас се приближи
млада жена с изписано едно име – Виолина.

Аха, ясно – тук не уважават особено
работниците си, след като ги отбелязват с по едно име, като кучета. Въпросната
обясни, че още вчера – 7 март, са дошли специалисти, които са свалили бравата
за ремонт, а тоалетната и без това не работела. Надпис за това нямало, защото
клиентите го късали (!?!?).

 

Тук е мястото да отбележим, че според българското законодателство, в търговски
обекти над определена квадратура, е задължително да има течаща вода и тоалетна.
Защо LIDL в кк „Св. св. Константин и Елена“ работи, след като поне 24 часа и двете
отсъстват, е обект на друга проверка.

Истината е, че от месеци на чешмата в тоалетната стои надпис „Не работи“ – все
едно е много трудно да се поправи нещо толкова елементарно.

 

Явно и бравата на първата врата е по „извънземна технология“, нито може да се
поправи лесно, нито някому хрумва да купи и постави нова.

Неприятното чувство се засилва допълнително от твърденията на управителката с
едното име, че знае български и е грамотна, но няма кой нито да обясни, нито да
напише, че тоалетната не работи.

Същите да питат колко часа в Германия, Гърция и Румъния ще си позволят подобно
безобразие.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красива поличба, бяло врабче се появи в Созопол, предвещава късмет и здраве
Next: Христо Стоичков стана дядо на близнаци

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.