Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Климатологът Матев разплака всички в разгара на отпускарския сезон, отправи важно предупреждение
  • Новини

Климатологът Матев разплака всички в разгара на отпускарския сезон, отправи важно предупреждение

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
regsdfgfdgfdgdf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почти цяла седмица ще се радваме на хладно и свежо лято.

Във вторник ще е по-студено, но дори тогава температурите ще са около 24-30 градуса. Ще имаме няколко по-хладни дни, като сутрините в сряда, четвъртък и дори в петък ще създават дискомфорт, защото на места температурите ще паднат до 10-12 градуса – в Софийско, Пернишко, а в Самоковско и малко по-ниски.

В останалата част на страната стойностите на температурата ще са от 12-13, до 18-20 градуса по морето, каза пред “Труд news” климатологът д-р Симеон Матев.

В момента над страната преминава студен атмосферен фронт, по линията на който се развива мощна купесто-дъждовна облачност, като на места част от тези интензивни явления е т. нар. “шквал”, което представлява внезапно усилване на вятъра, каза д-р Симеон Матев.

Той посочи, че шквалът се характеризира с внезапен, но много силен порив на вятъра, който за секунди може да достигне скорост от 50-60 км/ч.

Лятото си продължава, досега имахме необичайни дори за лятото горещини и това захлаждане по-скоро ще нормализира температурите, каза д-р Матев.

Шкваловите линии понякога са опасни, защото от чисто инженерна гледна точка, част от материалите на инфраструктурата не издържат при това внезапното усилване на вятъра.

Измерените количества валежи от нощта срещу неделя не са значителни, въпреки че на места в Югозападна България достигнаха до 45 л/кв. м. С изместването на студения фронт на изток дори ще има места, които ще останат незасегнати от валежните процеси, но ще има временно заоблачаване и засилване на вятъра.

При преминаване на такъв род фронтални системи е нормално да има големи разлики на малки отстояния и в силата на бурята.

“Дори в София се получиха големи разлики във валежите, без значение, че фронталната линия е една. В северните квартали паднаха над 20 литра на квадратен метър, в централните райони измерените количества дъжд бяха 15-18 л/кв. м, а в “Младост” – само 6 л/кв. м”, даде пример Симеон Матев.

Климатологът предупреди през следващите дни да бъдем особено внимателни при гръмотевични бури, защото средно на година у нас умират по 10 души, поразени от мълнии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 550 лева билет за Васил Найденов
Next: Динко обяви заплатата си: Взимам 45 хиляди лева на месец

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.