Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Клип с Мис Варна Елизабет и Слави Трифонов побърка България
  • Новини

Клип с Мис Варна Елизабет и Слави Трифонов побърка България

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
dsgsdfgewewrwe.png

class=news>

Кадри Нова ТВ и снимки ФБ: Клип с Мис Варна Елизабет Кравец и Слави Трифонов побърка България, той мълчи още

Името на Елизабет Кравец нашумя за часове в България.

Победата на 17-годишното момиче в конкурса „Мис Варна“ доведе до много коментари и реакции в социалните мрежи.

Някои хора побързаха да изразят вътрешните си неразбории като си изляха върху нея собствените си лични проблеми.

Причината е, че Елизабет е с баща украинец, а майка й е българка. Това, че Елизабет живее повече от 10 години във Варна и е носила престижни места за България на световни първенства по спортни танци не ги трогна.

Завъртяха се какви ли не теории.

Някои паметливи обаче се сетиха, че тя не за първи път е под светлината на прожекторите.

През 2019 година е била в „Шоуто на Слави“ по тв 7/8.

Тогава лично Слави Трифонов я аплодира за блестящото изпълнение с партньора й Мартин Славоев.

 

Тогава тя е на 13 години.

С партньора й се виждат рядко, за да тренират. Той не е от Варна и идва от София там специално.

Къде спи?, пита Слави.

У нас, обяснява Елизабет. Слави Трифонов прави строга физиономия.

 

Тя посочва, че името й е Елизавета и еврейско.

Ели дори предлага на Слави да започне да тренира спортни танци.

„Ще ви намерим партньорка“, посочва тя.

„Вие сте като Ромео и Жулиета“, обяснява Слави.

 

Клипът с невероятното им изпълнение може да бъде видян тук:

https://www.slavishow.com/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%86-5-%D1%8E%D0%BD%D0%B8/

 

Интересно е защо Слави Трифонов все още мълчи по темата.

Досега конкурсът не се е случвало да предизвика чак такъв интерес, поради неговата регионалност, но благодарение на някои хора с желание за власт излезе далеч от рамките на Варна.

 

Елизабет Кравец е родена в Украйна, но от 10 години живее в България.

Баща й е на половина евреин, наполовина украинец, но майка й е българка. Това сподели тя пред Нова ТВ.

Украинският й произход обаче предизвика негативни реакции, като в коментарите за учудване се включиха и желаещи власт хора.

 

Смятам, че трябва да си гледат своите дела и да се радват на успехите на другите, коментира реакциите Елизабет. Те също имат деца, които някой ден могат да бъдат обект на обсъждане и няма да им е приятно.

Организаторите също са категорични, че ситуацията по света няма връзка с конкурса. Елизабет отговаряла на всички изисквания и притежава качества достойни за титлата, която спечели.

 

Много любов и поздравления получи момичето, но и доста меко казано срамни коментари, които дори елементарното възпитание не би позволило на пишещия да направи достояние на обществеността, защото социалните мрежи са точно това.

Поздравления Елиза, заслужаваш си титлата. Ти си много повече българка от много българи.

Завистливите не заслужават вниманието ти, това са хора с много комплекси. Върви само на горе и бъди себе си.

Поздравления!

Здраве, късмет и много успехи за напред!✨

Прекрасна сте , на световно ниво ! Class act !

Красота! Заслужена победа! ????

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Климатологът Матев: Опасно време удря България до дни
Next: Тази буря ми взе акъла, България да бъде готова, призова Георги Рачев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.