Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кметът на Бургас каза кой е виновен за залата, струваща над 60 млн. лева
  • Новини

Кметът на Бургас каза кой е виновен за залата, струваща над 60 млн. лева

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2023
fdghgngfhjghjhgjhgj.png

„Чета пак за Арена Бургас! И пак да кажа: Бургас има интерес да има зала! Това е начин да удължим сезона и да привличаме посетители в града ни. Аз, като кмет, съм най-заинтересован тя час по-скоро да се изпълни с посетители!“.

 

Това написа в социалните мрежи кметът на Бургас Димитър Николов след отговора на Министерството на младежта и спорта до народния представител Антоанета Цонева, в който стана ясно, че скъпоструващата „Арена Бургас“ е негодна за спорта.

„Затова! Ако има нарушения или нужда от отстраняването на проблеми в нея, се надявам държавното дружество “Академика“ към Министерството на спорта, което я управлява и е възложител на обществените поръчки за строителството и оборудването й, да си свърши най-после работата и да намери бърз начин за отстраняване на нередностите! Както и да отвори кашоните с оборудването, което е поръчало!

 

Аз и моят екип сме си свършили работата по отношение на общинския плувен комплекс “Арена ОЗК“ Бургас, който сме изграждали, поръчвали оборудване и там вече се провеждат десетки международни първенства!“, добави Димитър Николов.

 

Многофункционалната спортна зала „Арена Бургас“ беше построена изцяло със средства от държавния бюджет, като дочака своето откриване с близо 5-годишно закъснение и почти двойно нараснала цена до над 60 милиона лева. Съоръжението беше празнично въведено в експлоатация на 18 май 2023 г. Президентът Румен Радев също присъства на събитието.

Както вече стана ясно, за мачовете на баскетболния Черноморец от плейофите на първенството миналия сезон се използваха старите кошове от зала ”Бойчо Брънзов”. Според официалната версия – за късмет.

Одитът на Министерството на младежта и спорта показва, че залата към момента не може да приема състезания нито по баскетбол, нито по волейбол, нито по лека атлетика. Нещо повече – пистата за лека атлетика я няма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова жестока трагедия в Северна България, пожарникари режат ламарини
Next: Една от големите търговски верига бие отбой, няма да предлага по-евтини продукти на българите

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.