Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • КНСБ с революционна идея, предлага минималната заплата да е в зависимост от образованието
  • Новини

КНСБ с революционна идея, предлага минималната заплата да е в зависимост от образованието

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
sadvdsvsdfvbdsbfgbfg.png

От КНСБ предлагат в трудовото договаряне да има повече от една минимална работна заплата в зависимост от образованието на трудещите се, каза в пресклуба на БТА във Велико Търново Пламен Димитров, президент на синдиката.

Освен договарянето на националната минимална заплата, според синдикатите, трябва да има още две национални минимални заплати – минимално заплащане за работещ със средно образование, както и минимална заплата за работещ с висше образование, според изискванията на длъжността, която се заема. Основната национална минимална заплата да бъде за хората без висока квалификация и умения, а над нея да има още две, допълни Димитров. По думите му подобни практики има и в други европейски държави, съобщава БТА.

Димитров коментира, че до 15 ноември 2024 година, България трябва да приведе към трудовото си законодателство европейската директива за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз (ЕС) и насърчаването на колективното трудово договаряне. За целта синдикалистите ще посетят над 150 предприятия в цялата страна, като на срещите ще запознаят синдикалните членове с допълнителните права, които въвеждането на директивата и промяната на трудовото законодателство ще им гарантира.

С промяната на поне пет закона ще бъде гарантирана прозрачността на заплащането и отпадането на т.нар. фирмена тайна за размера на основните заплати в предприятието. След правилното транспониране на директивата е предвидено да бъде стимулирано правото на синдикално сдружаване вътре в предприятията, а ако това бъде ограничено от работодателя, той ще носи наказателна отговорност, посочи вицепрезидентът на конфедерацията Тодор Капитанов.

Друга цел е да бъдат увеличени колективните договори в различните сектори, тъй като към момента колективните трудови договори на браншово равнище са едва 12. Важно е държавата да подготви план за справяне с прехода по отношение на т.нар. Зелена сделка във всички сектори – енергетика, селско стопанство, строителство, транспорт и други, като заложи буферни механизми, за да не се стигне до съкращаване на работници, каза другият вицепрезидент на организацията Огнян Атанасов.

Според данните за миналата година, с които КНСБ разполага, наетите на минимална работна заплата у нас са 437 306 души, което е 19,7 процента от работещите. За Велико Търново броят на работещите срещу минимално заплащане е 16 601 или 26 процента, показва справката. Във Великотърновска област синдикалните членове са над 10 000, съобщи Васил Тодоров, регионален координатор на КНСБ.

Като част от кампанията пред сградата на Общината е открита синдикална шатра, на която експертите на конфедерацията предоставят трудовоправни консултации на работници и служители. Приемат се сигнали за нарушения на трудовите права, правото на сдружаване и други казуси.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо корените на орхидеята изскачат от саксията и какво да правите с нея
Next: Голяма драма между Кирил Петков и Цветанка Ризова в ефир, стана страшно

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.