Когато баща ми почина, мащехата ми ме взе от сиропиталището. Години по-късно дойде и моето време

Когато бях малък, имах пълноценно щастливо семейство. Бяхме трима: аз, мама и татко. Но непредвидимото се случи. Приеха мама в болницата. Тя напусна този свят много скоро. А татко започна да пие. Така се опитваше да се справи с мъката.

Хладилникът често беше празен. Ходех на училище мръсен и гладен.

Спрях да уча и да общувам с други хора. Съседите забелязаха какво се случва. Те съобщиха на властите. Искаха да лишат татко от родителски права. Но той ги убеди да не го правят. Те се съгласиха, но казаха, че ще дойдат отново след месец.

След посещението на социалните работници татко веднага отиде да купи храна. След това почистихме заедно. Оттогава баща ми спря да пие.
Един ден каза, че трябва да ме запознае с една жена. Той вече не обичаше ли майка ми? Той каза, че я обича. Но така ще е по-добре, защото социалните вече няма да идват.
Така се запознах с леля Марта.

Посетихме я и я харесах. Тя има син, който е с две години по-малък от мен. Сприятелихме се. Когато се върнахме, казах на баща ми, че леля Марта е красива жена. И месец по-късно заживяхме при нея. Започнахме да отдаваме апартамента си под наем.

Животът стана по-добър. Но това не продължи дълго. Имаше още една трагедия. Този път баща ми почина.
Три дни по-късно при нас отново дойдоха социални работници. Заведоха ме в сиропиталище.

Леля Марта не забрави за мен. Тя постоянно идваше на гости и искаше да ме вземе обратно.

Тя събираше необходимите документи. Но това продължи дълго време и вече престанах да вярвам, че този ден ще дойде. И тогава един ден ме извикаха в кабинета на директора и ми казаха, че мога да се прибера.

На входа на сиропиталището ме посрещнаха леля Марта и Влади.

Прегърнах ги силно и избухнах в сълзи. Бях щастлив да се върна при семейството си. Леля Марта се опита да ме утеши, а аз й казах, че ще направя всичко, за да не съжалява никога, че ми е помогнала да се прибера у дома.

Започнах да ходя в старото си училище.

Времето минаваше бързо. Завърших гимназия и влязох в университет и след това си намерих работа. И с Влади всичко е наред. Той и аз сме истински братя, макар и не по кръв.
Всеки има свое семейство. Но ние не забравяме за мама.

Всеки уикенд я посещаваме. Мама се разбира чудесно с нашите жени. Винаги ще благодаря на Бог за това, че майка ми Марта се появи в живота ми. Не знам къде щях да бъда без нея.