Преди много години разбрах, че съм бременна от приятеля си. Веднага щом разбра, той ме напусна без никакво обяснение. Бях съсипана и нямах представа какво да правя. Опитах се да го намеря, но приятелите му ми казаха, че е отишъл в армията и има друга приятелка.
Когато се върнах при родителите си и им разказах за ситуацията, отначало те бяха разстроени, но после решиха да ме подкрепят. Родих здраво и красиво момче, а родителите ми бяха развълнувани да станат баба и дядо.
Първите месеци бяха трудни и трябваше да се справяме с много клюки и осъждане от страна на съседите ни. Въпреки това синът ми израсна умен и красив и вече не ни беше грижа какво мислят хората. Преди това обаче не ми пукаше за това.
Когато синът ми се готвеше да постъпи в университет, бившата ми съпруга внезапно се появи и поиска да се запознае със сина ми.Иска да направи ДНК тест, за да се увери, че той е неговият баща.
Синът ми беше там, когато баща му каза това, и му каза, че няма нужда от баща, който не вярва на майка му. Радвах се, че синът ми се чувства по този начин.
Бяхме щастливи без баща му през всичките тези години и знаех, че можем да продължим да бъдем щастливи и в бъдеще. Ако бащата на сина ми наистина искаше да се срещне със сина си, щеше да го направи много отдавна, а не когато беше на 22 години, и не под условието на тест.