Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Когато изцеждате лимони, не правете грешката да изхвърляте семките: те си струват теглото си в злато – ето защо!
  • Без категория

Когато изцеждате лимони, не правете грешката да изхвърляте семките: те си струват теглото си в злато – ето защо!

Иван Димитров Пешев март 15, 2025
Screenshot_24

Лимоните са сред най-често използваните цитрусови плодове в света, ценени заради своя характерен кисел вкус и многобройни ползи за здравето. Въпреки това, докато повечето хора използват сока и кората, семената често се изхвърлят като отпадък.

Повечето хора хвърлят черупките от шамфъстък, защото не знаят ТОВА:
Изненадващо, лимоновите семки могат да бъдат използвани отново по няколко практични начина, от употреба в домакинството до градинарство и дори лична грижа. Вместо да ги изхвърляте, помислете за тези креативни и устойчиви начини за повторна употреба на лимонови семки у дома.1. Отгледайте свое собствено лимоново дърво

Семената на лимона могат да бъдат покълнати и отгледани в красиви лимонови дървета. Въпреки че може да не произвеждат плодове, идентични с родителското растение, те правят отлични декоративни дървета за вътрешни или външни пространства. За да покълнете лимонови семена:

  • Изплакнете обилно семената и отстранете остатъците от пулпа.
  • Поставете ги във влажна хартиена кърпа и ги съхранявайте на топло и тъмно място за 1-2 седмици.
  • След като покълнат, засадете ги в саксия с богата на хранителни вещества почва и поддържайте почвата влажна.

​

2. Естествен тор за растения

Семената на лимона съдържат хранителни вещества, които могат да бъдат от полза за растенията, когато се добавят към компоста. Изсушете семената, натрошете ги и ги смесете с почвата. С течение на времето те ще се разлагат, обогатявайки почвата с органичен материал и минерали.

 

3. Естествен репелент срещу вредители

Семките на лимона имат естествени свойства да прогонват насекоми. Поставянето на изсушени семена около входните точки на вашия дом или в близост до растенията може да помогне за предпазване от мравки и други вредители. Цитрусовият аромат и някои съединения в семената действат като възпиращо средство за много насекоми.

4. Абсорбер за миризми за хладилник

Лимоновите семена могат да се използват като естествени дезодоранти. Изсушете ги и ги поставете в малък отворен буркан в хладилника, за да абсорбират нежеланите миризми. Способността им да неутрализират миризмите ги прави екологична алтернатива на дезодорантите на химическа основа.

 

5. Направете си ексфолиращ скраб

Смлените лимонови семки са отличен естествен ексфолиант за кожата. Можете да ги смесите с мед, кисело мляко или кокосово масло, за да създадете домашен скраб, който премахва мъртвите кожни клетки и насърчава здравословния блясък. Нежната абразивност на смлените семена помага за почистването на кожата, без да предизвиква дразнене.

 

 

6. Укрепване на косата и скалпа

Варенето на лимонови семена във вода създава инфузия, която може да се използва като естествено изплакване на косата. Хранителните вещества в семената могат да помогнат за насърчаване на здравето на скалпа, намаляване на пърхота и укрепване на кичурите на косата. Просто прецедете течността и я използвайте като последно изплакване след измиване с шампоан.

7. Сгъстител за конфитюри и сосове

Семената на лимона съдържат естествен пектин, вещество, което обикновено се използва за сгъстяване на конфитюри, желета и сосове. За да ги използвате като сгъстител:

  • Поставете семената в малка торбичка от муселин или тензух.
  • Оставете ги да се задушат с вашето сладко или сос.
  • Отстранете семената, след като се постигне желаната консистенция. Този метод добавя естествена гъстота към вашите рецепти без необходимост от изкуствени сгъстители.

8. Подобрете вкуса на напитките

Запарването на вода или чай с лимонови семки може леко да подобри вкуса и да добави допълнителни хранителни вещества. Просто пуснете няколко семена в гореща вода, оставете ги да се накиснат за няколко минути и след това ги прецедете, преди да изпиете.

 

9. Освежете обувките и малките пространства

Семките на лимона могат да бъдат изсушени и поставени в малки платнени сашета, за да освежите обувките, чекмеджетата и гардеробите. Естественият цитрусов аромат помага за елиминирането на неприятните миризми и запазва свежия аромат на малките пространства.

10. Екологичен абразивен препарат за съдове

Натрошените лимонови семена могат да се комбинират със сода за хляб, за да се създаде мек абразивен почистващ препарат за съдове, мивки и плотове. Свойствата на цитрусовите плодове помагат за естественото разграждане на мазнините и мръсотията, което го прави отлична екологична алтернатива на химическите почистващи препарати.

Вместо да изхвърляте лимоновите семки, помислете дали да ги използвате повторно по тези креативни и практични начини. От отглеждане на собствено лимоново дърво до подобряване на процедурите за лична хигиена и подобряване на свежестта на дома, тези малки семена предлагат много предимства. Чрез повторното използване на лимоновите семки вие допринасяте за по-устойчив начин на живот, като същевременно извличате максимума от всяка част от плода. Следващият път, когато изстискате лимон, помислете добре, преди да изхвърлите ценните му семки!

Continue Reading

Previous: Никога не мислех, че ще го видя отново. Не след толкова години. Не след като ми спаси живота онази нощ в снежната буря и изчезна без следа.
Next: Минавайки покрай чистачката, Виктор замръзна на място, когато видя на врата ѝ медальона, с който преди години изчезна дъщеря му…

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.