Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато някой ви урочаса, просто кажете тези думи и всичко ще бъде наред
  • Новини

Когато някой ви урочаса, просто кажете тези думи и всичко ще бъде наред

Иван Димитров Пешев януари 12, 2024
sdfufsghfdbfgbfgbgf.png

Думите могат да бъдат скритото оръжие против уроки. Преди известно време ме посети млада дама с характерни оплаквания – главоболие, общо физическо неразположение, чувство на тежест в областта на слънчевия сплит. Тя твърдеше, че причината е от колежката зад нея. Имала зли сини очи и в цялата фирма се говорело, че урочасва. Момичето търсеше помощ от мен, след като беше опитала всички известни й средства, за да се справи сама с проблема. Беше гасила кибритени клечки във вода, беше си мила лицето с вода, прекарана през метла, повтаряла си разни заклинания на ум и какво ли още не, но нищо не помагало. Сигурно ще си кажете: „Как е възможно с поглед да се причини вреда на друг човек? Реалистично ли е това, или е плод на въображението на по-наивните?”.

Практиката ми показва, че урочасването е едно от често срещаните енергийни натоварвания, но за щастие имаме и много видове защити под ръка. Впечатляващо е, че явлението съществува преди възникване на писмеността. Още древните халдейци и египтяни са страдали от него. Справката сочи, че урочасването се споменава в някои текстове на вавилонци и египтяни, датирани около 3100 година преди Христа. По-късно откриваме свидетелства при древните елини и римляните.

 

Известно е, че онова, което кара човека съзнателно или не да причинява урочасване, е завистта.
Например, в английска версия на Библията е подменен пасажа от Притчи Соломонови 23:6, който казва: „Не яж хляб у завистлив човек…” и „Не яж хляба на такъв човек, който урочасва”. В обществата, където това вярване е дълбоко вкоренено, една възхита или удивление, най-вече от чужд, се интерпретира като заплаха за урочасване.

„Ефектът” от урочасването може да се изрази по хиляди начини, от обикновена мигрена и умора до тежко заболяване, което може да доведе потърпевшия и до най-лошото. От урочасване могат да бъдат засегнати не само хората. Също така биха могли да пострадат животните, добрата реколта, както и да се причинят инциденти, финансови и любовни провали.

Тази власт, както казват Х. Крамър и Я. Спрингър в книгата си Malleus Maleficarum („Лошата злонамереност” – пр.а., творбата осъжда бруталността на Св. Инквизиция при разпитите), произлиза директно от Сатаната, който с ранга си на паднал ангел може да прави чудеса и да делегира известна дарба на своите слуги.

Срещу урочасването има хиляди практики, заклинания, амулети, жестове и други защити.
Любопитно е да се знае, че една от най-популярните защити в средиземноморските страни е била свит юмрук със стърчащи нагоре показалец и кутре. Жест, по-скоро изобразяващ Рогатия, и също така жест, който днес е задължителен за хардрок изпълнителите и техните почитатели.

Най-често на уроки стават жертва младоженците и пеленачетата. На изток жените, които се отправят към своята сватба се пазят с изключително усърдие. Някой биват дегизирани от родителите до неузнаваемост, с цел да заблудят завистниците, други се обличат в широки одежди и покриват главата и лицето си. Този обичай се практикува до днес при всички народи и вярвания.

При малките, особено некръстените, съществува известна опасност да бъдат урочасани. На тях се връзва червен конец на ръката, понякога с мънисто.

Ето и още някои популярни мерки за защита срещу урочасване:
– скилидки чесън в джоба;

– закована подкова над входната врата;

– обличане на дреха или чорап наопаки;

– измиване на лицето с вода;

– произнасяне на някакви специални думи, „молитви”.

Религиите не остават безразлични към урочасването.
В християнските практики на урочасаните се четат молитви, дава се светена вода за пиене и ръсене. Мюсюлманите също имат ритуали за прогонване на злото, а и на всички е известно онова „турско око”, което се използва за защита.

В Средновековието в Европа се вярвало, че най-добрият лек срещу урочасването е човешка слюнка. Неудобната част на това решение е, че трябва някой да се изплюе три пъти в лицето на жертвата или на земята пред него. От там и до днес остава емблематичният у нас израз „Пу, да не са ти уроки” и практиката да се имитира заплюване винаги след като си се радвал на дете, например.

Според скептиците, уроките, дори и да съществуват, застрашават само и единствено хората, вярващи в тях. Истината е, че тези въздействия причиняват вреди на индивиди с перманентно по-слаби енергийни защити, като некръстените деца например, или по-чувствителни и по-емоционални натури, също така на лица, които са в момент на занижена енергийната защита. Такива са влюбените или хора, изпитващи радост и щастие. Ето защо има практика за известна предпазливост – да се пази в тайна новата придобивка или успех.

В заключение ще кажа, че съм скептична към всички изброени защити, с изключение на светената вода.
Може би, защото при мен, като експерт, търсят помощ патологичните случаи, хората, на които нищо не е помогнало, може би, защото злото се е модернизирало и е станало устойчиво на известните мерки. Едно е ясно – когато усетите признаците на урочасване и обичайното не помага, време е да потърсите специалист, преди да е станало късно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зодията, за която Февруари ще е като шестица от тотото
Next: Напусна ни pyски актьор, с когото израснаха поколения българи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.