Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато родих дъщеря си, плаках от щастие, а лекарите ми казаха да се откажа от нея: Ето как изглежда след 15 години
  • Новини

Когато родих дъщеря си, плаках от щастие, а лекарите ми казаха да се откажа от нея: Ето как изглежда след 15 години

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
ddasdasudas.png

„Когато родих дъщеря си бях много щастлива, но лекарите ми казаха, че трябва да се откажа от нея“ – това споделя една майка, която преминава през ада на диагнозите, поставени от лекарите, но успява да се пребори за щастието – своето собствено и това на дъщеря си.

А ето как изглежда момиченцето 15 години по-късно – мнозина буквално се разтапят, когато я видят.

 

Не изпускай тези оферти:

Прочетете цялата история по-долу в текста.

Когато се ражда, лекарите съветват родителите й веднага да се откажат от нея, а днес тя е известен модел.

Кенеди Гарсия (15) от Колорадо е родена със синдром на Даун . Веднага след раждането й лекарите преценяват, че тя трябва да бъде оставена в специална институция и ако искат, родителите могат да я дадат за осиновяване.

 

– „Казаха ми, че няма да има никакво качество на живот и че ще бъде вечно с памперси“- разказва майка й Рени (40), която веднага отхвърля тази възможност след разговор с една от акушерките.

 

– „Тази акушерка ми каза, че дъщеря ми е красива и ми разкри, че тя самата има дъщеря с Даун и че живее съвсем нормално“ – разказва Рене и добавя, че този разговор е бил решаващ за окончателното й решение да задържи дъщеря си.

А днес Кенеди е модел на много американски марки, освен това тя е танцьорка и участва в множество международни конкурси.

красиво момиченце с Даун

Има и гадже Матю, в когото е много влюбена.

– „Онази вечер, когато родих, сърцето ми беше разбито, защото току-що бях разбрала, че тя има синдром на Даун. И тогава започнаха да ми съобщават коя от коя по-мрачни прогнози.

Но вижте! Днес Кенеди е момиче, което живее като всички свои връстници. Тя има приятел, който я обожава, обича да се облича, да танцува и да пее. Тя разпръсква чиста радост навсякъде около себе си“ – казва щастливата Рене.

красив модел с Даун

красивата Кенеди

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не помня баба да е боледувала. Наскоро открих тайната й в малка пожълтяла книжка – 11 бабини хитрини за лечение на всичко
Next: Никога не е късно: 92-годишна баба избяга с 87-годишен дядо

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.