Когато Светка се родила, майка ѝ се разплакала, а баща ѝ прекарал една седмица в безпаричие. Момичето беше хубаво, здраво, с изключение на едно нещо. Имаше вроден дефект на лицето си, аномалия в развитието.
Това е доста често срещано явление. Горната устна на момичето беше разцепена наполовина, нарича се заешка устна. Лекарите успокоили родителите и казали, че това изобщо не е проблем, че сега се правят такива операции и тогава почти нищо няма да се вижда.
Но Светка нямаше късмет. Или лекарят е бил неопитен, или просто такава е нейната съдба. Но шевът се оказа крив и груб, горната устна беше много подута, сякаш надута.
Но момичето беше много красиво, с руси къдрици и палави очи. И лицето ѝ беше красиво, дори въпреки белега над устната, който с времето стана почти невидим. Само устната беше малко по-голяма, сякаш леко подута, но това изобщо не я разваляше.
Родителите ѝ много обичаха дъщеря си и се стараеха да я предпазят от всичко. Но от детската жестокост не може да се предпази? Ако в детската градина децата почти не обръщаха внимание на тази особеност, то в училище Светка беше пълна с шеги на жестоките съученици. Когато поотраснала, баща ѝ си намерил добра работа в града.
Продават къщата в селото, сбогуват се със съседите и се преместват в градски апартамент. Светка не само се чувствала неудобно в града, но и в училище не я приемали много добре. Жителите на града се опитвали да унижават селото и Светка бързо намерила допълнителен повод за жестоките шеги на съучениците си.
Тя се опитваше да не им обръща внимание, но самата тя плачеше във възглавницата си нощем. Родителите били заети с работа и с малкото братче, което наскоро се родило в семейството. От Светочка те очакваха помощ за бебето и добри оценки в училище.
Отначало дори не осъзнавали проблемите на дъщеря си. А после Светочка не издържала и пребила насилниците си. Те се биели силно с нея, като се опитвали да я ударят в лицето.
Накрая, когато директорът извика всички родители в училището, се оказа, че другите откачалки имат само няколко скъсани дрехи и няколко драскотини. А лицето на Светка беше разбито цялото. Устните ѝ бяха подути и ужасно кървяха, заливайки с алена кръв цялата ѝ училищна униформа.
Съучениците ѝ твърдяха, че Светка е нападнала първо тях, на което баща ѝ резонно попита. Нападнала ли е четири момчета наведнъж? А ако е нападнала всички наведнъж, защо тя е била пребита, а не вие? Скандалът бил потулен. От Светка било поискано да се извини на момчетата, но тя категорично отказала.
Каза, че повече няма да ходи на училище. Родителите ѝ защитиха дъщеря си, но не знаеха как да ѝ помогнат. Тя никога повече не отишла на училище.
Когато синините се събрали и лицето ѝ заздравяло, баща ѝ я завел в друго училище, което било много по-далеч от дома. Светка била преместена точно в средата на учебната година и тук имала повече късмет. Или децата в класа бяха по-любезни, или Светка се чувстваше по-уверена, но никой не я дразнеше открито и не се конфронтираше с нея.
Тя стана по-нетърпелива да учи. Дори си намери няколко приятелки, които я обикнаха за това, че ѝ помагаше с домашните и ѝ подсказваше в час. Само че другите момичета вече бяха започнали да се влюбват в момчетатаһттр://…..
Момчетата бяха срамежливи, но и те си търсеха половинка. И никой не обръщаше внимание на Светка. Въпреки че се опитваше да бъде весела и активна, учеше добре и беше първото и най-весело момиче във всички игри, но съучениците ѝ избираха други момичета и с нея само играеха и се сприятеляваха.
Светка беше наранена и обидена. Обвиняваше за всичко външния си вид и се опитваше да скрие тревогите си под фалшиво чело, опитваше се да бъде горда и независима. Така завърши училището.
Светка постъпи в професионално училище и се надяваше, че поне там ще срещне някого. Но никой не се интересуваше от нея. Тя не написа бележка, не се прибра вкъщи за ръка.
Все повече и повече Светка се убеждаваше в собствената си непълноценност, второстепенност. Приятелките й скачаха от брака една след друга. Повечето от съучениците скоро си намериха семейства, а Светка нямаше и намек за личен живот.
Тя се стараеше да не го показва, а родителите ѝ я щадяха и не започваха разговори на такива теми. Дори по-малкият брат не се шегуваше със Светка за годеници, въпреки че беше толкова забавен и обичаше да пуска сестрички на шега. И така младостта минаваше.
Светка вече се смяташе за разточителка. Мислеше, че ще си остане стара мома до смъртта. Брат ѝ вече се беше оженил и замина с младата си жена за столицата.
Намерил си добра работа и се сдобил със собствено жилище. Но никой не обръща внимание на Светка. Тя работи като счетоводителка, седи в кабинета си, рови се в документите и брои цифри.
Колегите й не я докосват, за семейните си дела пред нея се стараят да не се разпространяват твърде много. Веднъж една от тях започва да разказва за дъщеря си, отлична ученичка, умна и красива. И Светка излезе насред разговора и прекара остатъка от обедната почивка, плачейки в тоалетната кабина.
Искаше да има дъщеря или син. Наистина искаше. Можеш и без съпруг просто поне веднъж с някого да имаш дете.
Но само мъжете я избягваха. А под сурдинка с един пияница да го направи, тя се отвращаваше и се страхуваше. Затова живееше сама в голям апартамент, наследен от родителите ѝ.
Един ден брат ѝ дошъл на почивка за една седмица. Само че жена му се забавила в столицата и трябвало да пристигне няколко дни по-късно. Затова той повика бившите си съученици, за да отпразнуват годишнината от завършването.
Апартаментът на родителите на сестра му е голям, можем да се съберем там. На Светка ѝ липсваше брат ѝ. Тя се радваше да го види и одобряваше партито.
Нека излизат по-добре у дома, отколкото в кръчмите. Компанията беше малка. Много от тях бяха напуснали страната.
Заедно с брат ми бяха само седем души. Светка беше приготвила разнообразни салати, салати и закуски. Тя сервираше и топла храна.
Момчетата бяха донесли само напитки. Но лакомствата на Светка бяха достатъчни за два дни партита. Апартаментът беше голям, така че гостите имаха къде да спят.
Момчетата седяха наоколо и разказваха за живота си, за семействата си, за работата си, за това кой къде се е установил. Спомняха си веселите моменти от студентските години. Макар че оттогава беше изтекла малко вода, но животът на възрастните за няколко години беше превърнал вчерашните тийнейджъри в зрели мъже.
Светка не ги покани да се присъединят към нея, но те я поканиха да седнат на масата и да си поговорят за живота. Тя не беше чужда за тях, беше сестра на Серьогин. И тя беше сложила много лакомства на масата, домакинята.
И в сумрака на вечерната стая нейната особеност не секваше ничий поглед. Просто не забелязваха нейната срамежливост и набъбналата ѝ горна устна. Един от гостите, вечният шегаджия и шегаджия Стиепка, се опита да ухажва Светка, която седеше до него.
Той слагаше някаква салата в чинията ѝ или пък отново предлагаше да налее вино в чаша за шотове. Останалите гости не се учудиха на такова внимание към Светка. Стиепка беше женкар, беше бил с всички момичета.
А и беше единственият ерген в компанията. Сергей погледна сестра си, омаломощена от ухажванията на Стиепка, и не знаеше какво да прави. Той познаваше Стиепка и си мислеше за сестра си.
От една страна, той вероятно беше първият мъж, който ѝ обърна внимание. От друга страна, слабостта на Стиепка към женския пол и непостоянството му във връзките бяха дори предмет на местните шеги, в които той не отстъпваше на лейтенант Ржевски. Когато Светлана отиде в кухнята да донесе още кисело зеле, Сергей излезе след сестра си.
„Свет, слушай, не се увличай прекалено много по Стиепка. Спомняш си приключенията му в женското общежитие, нали? Гробарят на гърбавия мъж ще си оправи пътя, ще си го изкара и ще я остави“. „Знам всичко за това, Сержик.
Мислиш ли, че не помня разказите ти за неговите приключения? Но аз нямам дори една такава. Нека остане поне за малко. Разбирам, че няма да е за дълго.“
Спокойно отговори Светлана, по всичко личеше, че вече е взела решение и е готова за последствията, за скорошна раздяла. Но Стиепка изненада всички, може би от уважение към приятелката си, може би по някаква друга причина, но поне веднъж не досади на Светка и не я покани в спалнята, за да се забавляват. Продължи да я ухажва и на следващия ден, но не влезе под полата ѝ.
А след няколко дни се появи с букет диви цветя, откъснати на някои места направо от корена от съседната леха. Той покани Светлана на кино. После отидоха на някаква изложба и веднъж след работа се разходиха в парка.
Ступа се държеше сдържано и не прибързваше със събитията. Когато след един месец реши, че културната програма е изпълнена и обектът е готов, Степка направи официално предложение. То беше неочаквано за всички, особено за Светлана …
Никой не мислеше, че Щепка ще реши да се ожени, и то за нея. В края на краищата той предпочиташе момичета с външност на модели, а не толкова просто момиче с винаги непокорни къдрици около пухкавото лице. И Светлана знаеше, че на Ступка обикновено за дълго време не му стига, а и тя изобщо не е по вкуса му, а особена страст в очите му тя не усещаше.
Вярно, отписа го на внезапна плахост или срамежливост. Изненада се и Сергей. Веднага дойде и реши да поговори с половинката си.
Едно е да ухажваш сестра си, после могат да се скарат и да се разделят, но да се ожениш, това вече е сериозно. Не можеш да скъсаш толкова бързо, ако той ще я напуска. А че ще я напусне, Сергей не се съмняваше.
Но Стиепка стоеше на мястото си. „Искам да се оженим и това е всичко“. Каза, че му е време да се установи, да помисли за спокоен семеен живот, а такава домакиня като Светка е търсил цял живот.
През целия си живот беше тичал подир жени. Въпреки че Сергей не го убеди докрай, но сватбата все пак се разигра. Светка беше щастлива, цялата сияеше в обикновена бяла рокля и воал върху непокорната коса.
Сергей в първия тост обеща да счупи краката на младоженеца в случай на нещо и благослови младите. Светка се срамуваше да се целуне на публично място, когато се разкрещяха горчиво. А Ступка не настояваше, просто я плесна по бузата.
Всички се шегуваха и се смееха, а Светка само се смущаваше още повече. Тя излезе да подиша малко въздух от задушната зала и чу как гостите обсъждат, че дори за такива стоки има търговец. Отначало се разстрои, после отново се нарани.
Но после си помисли, че тя е победителката, защото всички онези красавици са останали извън играта, а Стиепка се е оженил за нея. Значи тя е по-добра от всички тях. И щастлива, горда Светлана се върна в залата при младоженеца.
Първата брачна нощ не оправда очакванията ѝ. Младоженецът просто спеше. На следващия ден отново се случило същото.
Светлана била объркана, но не разпитвала съпруга си. Той бил уморен след партито и имал тежък махмурлук. Очевидно все още не беше на висотата на съпружеските си задължения.
Ще си почине малко и ще я обикне. А докато го ухажваше, тя щеше да му сервира саламура у Холодников. Седмица след сватбата Степан реши, че е време да вкара съпругата си в крак.
Той беше привързан към нея, но съпружеският дълг се изпълняваше през нощта без Светла и особена страст. Но Светка беше щастлива от това. Тя вече беше разбрала, че Степан не се интересува много от нея като жена.
Макар да не искаше да си го признае, но беше така. В противен случай нямаше да чака цяла седмица. Но тя си имаше мъж и омъжената Светка минаваше гордо с вдигната глава покрай съседите в двора и жените на работа.
Беше намерила щастието си в статута на съпруга. Сега вече не беше второстепенна, не беше по-нисша, а точно като всички останали. А там, може би, и дете, или дори две.
Светлана много искаше деца. И момиче, и момче, поне две. Щеше да ги обича и да бъде щастливаһттр://…..
Степан от време на време спеше с жена си, но нямаше особена страст. Всеки път той гасеше светлината и затваряше прозореца. Казваше, че така му е по-удобно.
После откровено започна да говори, че Светлана трябва да му е благодарна за това. Никой друг не би се интересувал от нея по този начин. Кому е нужна жена, която не иска да се целува? Светка беше търпелива, не се обиждаше.
Самата тя смяташе, че Степан е благодетел, че я е съжалил, дори се е оженил за нея. Тя се опитваше да му угоди във всичко, не го притесняваше с домакински задължения. Степан живееше като барон, дори чиниите му бяха поднесени.
Самият той нито изнасяше боклука, нито миеше чиниите. Въпреки че Светлана беше уморена, но се стараеше да прави всичко възможно. Шест месеца по-късно Степан беше съкратен от работа.
Трябваше да се изхранва семейството и Светла помоли за работа на половин работен ден в съседен офис. Там се нуждаеха от чистачка. След края на работния ден в счетоводния отдел Света отивала в съседната сграда и почиствала офисите, коридорите и тоалетните.
Това беше удобно за всички. Светлана работеше тихо във фирмата си, където никой не знаеше за втората ѝ работа. И във втората си работа тя почистваше офиса, когато работният ден свършваше и работата ѝ не пречеше на никого.
Степан, от друга страна, започна да си търси работа. Всеки ден, след като прочиташе вестника, той преглеждаше раздела с обяви в края, но по някаква причина там нямаше подходящи професии или длъжности и търсенето на работа се отлагаше за следващия вестник. Няколко пъти Степан дори се обаждал по обявите, но не отивал на интервю.
За да не стои постоянно вкъщи, Степан често посещаваше стария гараж на Сергей. Там се налагаше да разглобява боклуци и да мисли какво да прави по-нататък. Сергей не използваше гаража, така че той можеше да бъде продаден.
Но Сергей забрани да се продава, разрешаваше само да се използва или да се дава под наем. Гаражът беше построен отдавна от баща му и беше скъп на Сергей като спомен за родителите му. Степан не се мъчеше много да подрежда нещата, викаше Светла да го направи.
През уикенда тя изгреба старите вещи, подреди ги и сложи всичко в идеален ред. Степан разлепи обяви за наем в квартала и зачака. И докато чакаше, разговаряше с мъжете от съседните гаражи.
Те бяха сърдечна компания. Дори си бяха направили малък кът за отдих в празния парцел зад последния гараж. Построиха маса и пейки, направиха навес.
Можеше и бира да се пие на сянка, и коза да се заколи, и беше удобно да се почиства вобла. Накрая Светлана успяла да уреди съпруга си на работа във фирмата, където тя работела на половин работен ден като чистачка. Той беше нает като шофьор на служебна кола, за да вози директора.
Степан отначало упорстваше, да речем, че не е барско нещо да обслужва всякакви директори, но после осъзна рентабилността на длъжността си. Работният ден е ненормиран, така че къде ходи и кога се прибира, Светка не го питаше. Заплатата му е негова, която може да се харчи за различни удоволствия.
И Светка няма нужда да знае колко получава. А и той кара престижна кола. Може да замине за известно време по свои дела и на челото му не е изписано, че е само шофьор.
Отишъл е да купи цветя от името на директора. Така че продавачките си помислиха, че той е най-готиният. И в луксозна кола, и купил скъпи цветя.
Стиепка започнал да се запознава с момичета. Спомни си за бурните си студентски години. После с една разходка, после с друга излежаване.
А пред мъжете в гаража има с какво да се похвали. А самият той по-забавно живееше. А Светка не остава длъжна с нищо.
Мъжът ѝ работи, поне някаква заплата да носи вкъщи. Уморява се на работа много, случаят е отговорен. Светка отдавна е разбрала, че мъжът ѝ е тръгнал по жени.
Но той й беше набил в главата, че тя не е нужна на никого, че е с нея само заради апартамента. Светка не е правила скандали, не е изритала мъжа си. Продължаваше да търпи мързела му и пренебрежението му към нея.
Само въздъхна, че втората година след сватбата вече върви, а деца все още не получава. Но на Стиепа въздишките ѝ минаваха покрай ушите, собственият му бизнес е зает. На работа шефът е организирал някакви планове за следващия месец.
И тъй като не е необходимо да го вози, и Степан смяташе да изпрати на почивка. Степан беше щастлив от този развой на събитията. Реши да каже вкъщи, че отива в командировка с шефа си.
А самият той за спестените пари ще почива в местния център за отдих. Там е хубаво, гора, река, отделна стая и три хранения на ден. И Ларисочка, с която Стиепа се запознал наскоро.
Горещи неща. А и да си почине Степан. Той, разбира се, излъга момичето, че е твърд бизнесмен, че колата е негова, и се кани да почива в пустинята специално за конспирацията.
Когато тя се омъжи, той ще я заведе на Бали, за да поплува. И до Милано за дрехи, и до Париж за кроасани. Ларисочка присви очи и си представи себе си в подножието на Айфеловата кула.
В името на такива перспективи тя щеше да бъде много нежна и страстна. Вярно, Степан имаше достатъчно пари само за една седмица почивка. Но той каза на Ларисочка, че не може да стои повече настрана от бизнеса.
Сега, каза той, бил критичен период, трябвало да се подписват договори. А след това щели да летят по света в продължение на месеци. На най-екзотичните места, за да си починатһттр://….
Ларисочка слушаше и се усмихваше като лисица в очакване на тлъсто пиле. Цяла седмица тя беше най-горещата и неуморна, флиртуваща и игрива, нежна и страстна. Ларисочка искаше с всички сили да му покаже колко прекрасна и незаменима е в живота му, особено по време на почивка.
А Степан се наслаждаваше на тази седмица с пълна сила. Връщайки се от командировка, Степан най-напред отиде зад гаражите. Трябваше да сподели впечатленията си от невероятната почивка с Лариса.
Мъжете слушаха с отворени усти. Те завиждаха и се възхищаваха на способността на Степан да съчинява такива случки. При това пред очите на жена си.
Какъв мошеник. Те не могат да живеят така. Всички те имат семейства, деца, тъщи, дачи и други важни задачи.
Ами ако твоята Светка разбере? Тя ще те изхвърли от къщи на мига. Няма да те допусне до прага на къщата. Мъжете вдигаха много шум.
Къде ще отиде тя? Тя ще го приеме. Кому е нужно такова момиче с нейната устна? Нека ми целуват краката, че съм се оженил за нея. И тя иска да има дете, глупако.
А ако има бебе, какъв изрод ще е то? Какво искам аз? Мъжете слушаха и някак си им беше неприятно от думите на Степашка. Той не оценяваше твърде много жена си. Но тя е добра жена, трудолюбива, умна, добра.
А този белег на устните ѝ е почти невидим. Защо я унижава по този начин? Защо се е оженил за нея, ако не я обича? Заради апартамента ли? Заради апартамента с прислугата – уточнява нарцистично Степашка. Аз не правя нищо вкъщи.
Светка ми сервира храна, пере и чисти сама. Ти постоянно изкъртваш килимите и изнасяш боклука. За това си имам Светка.
Виждайки неодобрението по лицата на мъжете, Степан реши, че е време да приключи с работата си. Скоро тук ще дойде Светка от втората работа. Беше време да се прибере у дома и да си почине от пътя.
Беше огладнял от цялото това говорене. Светлана му отвори вратата, но не го пусна да влезе, а застана на прага със странна усмивка. Гледаше мъжа си презрително, дори с някакво високомерие.
Явно нямаше да го покани вкъщи. Дошъл ли е да се сбогува? Тя повдигна подигравателно вежда. Той се прибра вкъщи, а ти не се радваш да видиш съпруга си? Ще се радвам да видя бившия си съпруг на развода в съда.
Документите вече са подадени, ето призовката. Светлана подаде на съпруга си някаква хартия, той автоматично я взе. Ако искаш, мога да ти продиктувам адреса на твоята Ларисочка.
Тя те е търсила днес в офиса. Само че по някаква причина си е помислила, че вие сте собственикът на фирмата. Но Андрей Евгениевич ми се обади за всеки случай и заедно обяснихме на вашата Ларисочка, че ако иска, може да се омъжи за вас веднага след като разводът бъде финализиран.
Но едва ли ще можете да я водите из Париж с обезщетение за безработица. Мисля обаче, че трябва да опиташ. Може би твоята Лариска ще си намери две-три работни места, така че всичко ще бъде наред.
Ступка стоеше там и се опитваше да повярва на всичко, което се случваше. Значи заради тази глупачка Лариска току-що беше загубил и работата, и дома си? Къде щеше да отиде сега? Не, сега Светка ще му прости. Той ще се опомни и ще поиска прошка.
Светка, какво си измисляш? Как не те е срам да изхвърлиш собствения си съпруг? Кой друг ще те обича така, както аз? Никой няма да те обича така, както ти го правиш. И се срамувам, че съм го търпяла толкова дълго време. Единственият човек, с когото съм свързана, е брат ми.
Не се записвай като роднина. Степан дори се опита да я прегърне. Преди това винаги почти беше припадала, защото той я прегръщаше рядко, само ако имаше нужда от нещо.
Но Светка веднага се отдръпна с някаква писклива усмивка. В апартамента имаше още някой. Андрей Евгениевич, собственикът на фирмата, излезе от кухнята в коридора.
Той дойде и застана до Светлана. Степан, заповедта за уволнението ти вече е подписана и се намира в отдела по персонала. Утре можеш да си вземеш трудовата книжка.
И не идвайте повече тук. Братът на Светлана Ивановна ще дойде утре, а дотогава тя е под мое наблюдение и закрила. Така че по-добре се обърнете и отидете при госпожата си.
Може би тя ще ти позволи да пренощуваш. Ти я заведе в курорта. И ми дай ключовете от гаража на Сергей. Няма какво повече да правиш там – добави Светлана спокойно.
Степан най-сетне започна да осъзнава, че ситуацията е извън неговия контрол. Светлана нямаше да му прости и нямаше да го пусне обратно. Беше загубил всичко.
А всичките му вещи се намираха в куфара, с който беше заминал на почивка. Автоматично извади от джоба си купчина ключове за апартамента и гаража си. Протегна ги към Светлана.
Тя ги взе и като направи крачка назад, заключи вратата. Степан застана неподвижно пред затворената врата. Беше напълно изгубил ума си.
Не знаеше какво да прави по-нататък. Нямаше свой собствен ъгъл. Беше обърнал внимание на Светка само заради апартамента.
А какво да прави сега? Запъти се надолу по стълбите, чудейки се накъде да тръгне. Спомни си съвета на бившия си шеф и отиде при Лариса. Макар че Надежда е слаба, но все пак…
Ами ако тя наистина го обича? Толкова добре им беше заедно. Но надеждите му не се оправдаха. Лариса му се присмиваше.
И то не само като неуспял бизнесмен, но преди всичко като безполезен любовник. Този удар беше под кръста, както в буквален, така и в преносен смисъл. Той беше останал без нищо.
А Светлана пиеше чай с Андрей Евгениевич.
Двамата водеха сърдечен разговор. Андрей и преди не разбираше защо тя се е хванала на работа в тяхната фирма като чистачка.
Толкова ли се нуждаеше от пари, а съпругът сам не можеше да ги изкара? В края на краищата тя е прекрасен счетоводител. Андрю прие работата с голяма изненада, мислейки, че тя има някакви дългове и спешно се нуждае от почасова работа. А после се съгласи да наеме и съпруга ѝ.
Наистина искаше да помогне на тази нежна жена с тъжни очи.
Няколко пъти дори му се искаше да попита какво се е случило с тях, защо тя работи на две места, защо съпругът ѝ не работи, а просто си е намерил работа. Но всеки път се спираше.
Това не беше негова работа. А и не бяха достатъчно близки, за да може Андрей да задава такива въпроси. Светлана винаги беше внимателна в общуването.
Никога не казваше излишна дума на никого. Затова и беше невъзможно да разбере каквото и да било от колегите ѝ. Тогава той започна да забелязва някои особености у него.
Това, че не беше верен на съпругата си, се виждаше с просто око. Той дори не го криеше от другите. Беше някак си горд с успеха си.
В залата за пушене, когато Степан стигна дотам, от време на време избухваше смях. Той споделяше приключенията си и мислите си за жените. Мъжете се смееха, а някъде дори завиждаха на …
На Андрей му беше неприятно да си помисли, че е възможно да се отнася по такъв начин със Светлана. Да я унижава по този начин и изобщо да не я цени. Нито за грижите и доверието ѝ, нито за красотата ѝ.
За Андрей цялата външност на Светлана беше много привлекателна. Той често мислеше за нея, понякога оставаше до късно, за да я види след работа. Светлана слушаше и не можеше да повярва, че този красив, умен и интелигентен мъж ѝ казва такива думи.
Тя често тайно му се възхищаваше. Но дори в мечтите си не можеше да си представи, че той може да я харесва. Е, можеше ли някой да я смята за красива с този дефект? Това е много приятна и красива черта.
Често ми се е случвало да пожелая да целуна тези устни. Но ти беше нечия чужда съпруга, а аз не можех да си го позволя. Андрей се изповяда честно.
Те седяха, гледайки се в очите, и не казаха нищо повече. А и нямаше нужда да казват нищо повече. На Светлана ѝ оставаха още деветнайсет дни, за да бъде съпруга на Стиепка.
Деветнайсет дълги дни до съдебното заседание. А на сутринта пристигна брат ѝ. Той отвори вратата със собствения си ключ и влезе в стаята.
Искаше да целуне Светка по носа, както обикновено, но замръзна на прага на стаята. Светка не беше сама. Тя спеше на рамото на мъжа, а той я прегръщаше нежно и силно.
Сякаш дори в съня си не можеше, страхуваше се да я пусне. Сергей тихо затвори вратата и отиде в кухнята. Осъзна, че това е същият шеф на Светка, който му се беше обадил вчера и му беше обяснил всичко, докато сестра му ридаеше на заден план.
Остави ги да спят. А той все още трябваше да намери Стиепка и да изпълни обещанията, които беше дал на сватбата. Може би не буквално, но трябваше да му даде урок.
Сергей остави куфара в кухнята и тихо напусна апартамента.