Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато се почувствате замаяни, направете това движение веднага
  • Новини

Когато се почувствате замаяни, направете това движение веднага

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
dfhlkgflkdhokthkohfg.png

Независимо дали световъртежът е случаен или по-скоро хроничен, той не трябва да се приема леко и никога не трябва да се пренебрегва, особено когато е придружен от чести мигрени.

Така че уведомете Вашия лекар, защото понякога може да бъде причинено от нещо по-сериозно, отколкото си мислите.

Освен това световъртежът може да се случи по всяко време, дори когато шофирате и не е най-подходящият момент да ви се завие свят толкова, че всичко да ви се върти окол вас!

Знаем колко страшно може да бъде загубата на контрол за няколко мига, но за щастие има лечение и можете да разчитате и на този малък но ценен съвет, споделен от известния отоларинголог Карол Фостър (специалист в изследването на ухото, носа и ларинкса).

Това е много просто упражнение за усукване, което можете да правите сами у дома и достъпно за всеки, за да успокоите замаяността за няколко секунди, веднага щом започне да се усеща.

Как да изпълняваме упражнението против световъртеж?

1) Първата стъпка е да седнете на пода, опирайки задните си части на петите.

2) След това трябва да наклоните главата си назад, за да можете да погледнете тавана или небето.

Възможно е вашият световъртеж внезапно да е по-силен: това е напълно нормално!

3) Все още в същото седнало положение, поставете ръцете си на пода пред себе си и наведете главата си напред, прибирайки леко брадичката си.

4) Последната стъпка е да обърнете поглед към десния или левия лакът.

Посоката просто зависи от ухото, което искате да третирате.

За да разберете кое ухо да лекувате, просто се обърнете надясно или наляво, когато лежите и разберете от коя страна симптомите на световъртеж ви се струват по-непоносими.

5) Изчакайте няколко секунди, за да се проясни.

След това бързо изправете главата и гърба си, така че да са на едно ниво с обърната глава. Изчакайте още няколко секунди, докато спре да се върти около вас.

6) Повторете упражнението, ако е необходимо, на разстояние от 15 минути.

По този начин ще премахнете частиците, които са се натрупали в ухото и които са причина за вашите неразположения.

Това е! 

Световъртежът трябва бързо да отшуми благодарение на това много просто упражнение .

То е радикално и много ефективно срещу световъртежа, който трови вашето ежедневие.

Всички движения трябва да се следват сравнително бързо.

Една позиция не трябва да продължава повече от няколко секунди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф.Мермерски: Ако една жена иска да е здрава, трябва да яде това всеки ден
Next: Как се размразяват прозореците на колата за секунди и без надраскване – уникален трик от читател

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.