Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Когато си купих къща в провинцията, сякаш дяволът влезе в приятелите ми. Те се смееха, че имам пера в косата и слама от обувките ми
  • Без категория

Когато си купих къща в провинцията, сякаш дяволът влезе в приятелите ми. Те се смееха, че имам пера в косата и слама от обувките ми

Иван Димитров Пешев декември 13, 2024
Screenshot_4

„Когато подлият ми съпруг ми съобщи, че си тръгва заради по-млада, не можех да повярвам на думите му. Реших, че следващия път, когато ме види, ще ме моли на колене да се върна при него. Това, което се случи обаче, надмина и най-смелите ми мечти!“.
Беше неделна сутрин, пиех кафе и разглеждах новините на телефона си, когато съпругът ми Кристофър се приближи до мен и обяви, че трябва да поговорим сериозно. Той имаше сериозно изражение на лицето, така че знаех, че се е случило нещо наистина лошо.

– „Кристофър, какво става?

– Искам да се разведем. Имам някого. Нека го направим бързо и безболезнено. Знам, че обичаш децата и ще им дадеш най-добрите грижи, така че те трябва да останат при теб. Аз ще се грижа за тях през уикендите. Ще се изнеса от къщата, дай ми два дни, за да си събера нещата – каза той твърдо на един дъх.

Коленете ми буквално се подкосиха под мен. Трябваше да мине малко време, докато думите му стигнат до мен.
– Какво имаш предвид, за какво говориш? Знам, че напоследък нещата не са били цветни, но развод? Веднага? Моля те, нека поговорим! – Започнах да плача.

– Успокой се. Да, не е било цветно. Но замислихте ли се на какво се дължи това? Нищо ли не забелязахте? Имам някой. Това е сериозна връзка. Не искам повече да съм с теб – отвърна Кристофър.
Не можех да повярвам на това, което чувах.

– Но… защо?

– Наталия, умолявам те, погледни себе си. Няма да се замислям. Престанала си да ме привличаш, не ме вълнуваш, спряла си да ме интригуваш! Забелязваш ли дори, че спряхме да правим секс? Не сме го правили от месеци! Наталия, събуди се! Макар че мисля, че е твърде късно… – изпари се Кристофър.

В този момент тайно погледнах към огледалото. Наистина ли беше толкова зле с мен? Погледнах се от неговата гледна точка. Бях на 51 години, стоях пред него в изпънат анцуг, с няколко излишни килограма, с няколко сантиметра корени на главата, напълно без грим. Наистина ли бях пренебрегнала себе си? Дали именно външният ми вид беше причината съпругът ми да си намери друга?

– Коя е тя? – Успях да измъкна само тези думи.

– Наталия… Ако наистина искаш да знаеш, ще ти кажа. Казва се Каролина, работи в моята компания, на 21 години е и аз наистина я обичам – отговори той леко объркан.

– На 20 години? Наистина? Ти и толкова младо момиче? Тя би могла да ти бъде дъщеря! – изкрещях аз.

– Наталия, успокой се. Ние… ние сме си тръгнали. Дай си малко време, вземи хапче за успокоение, а аз междувременно ще отида да опаковам багажа. Не искам повече да говоря с теб за това – отвърна той и си тръгна.

Останах сама. С чаша кафе в ръка и цялата в сълзи.

Ще си отмъстя!

Няколко дни не можех да се съвзема, докато накрая не се обадих на най-добрата си приятелка Кашка. Когато й казах по телефона, че Кристофър ме напуска заради 20-годишна любовница и че след месец ми предстои развод, тя дойде да ме види след по-малко от 15 минути.

– Наталия! Отмъсти му! Дори вече знам как! Покажи му, че е направил най-голямата грешка в живота си. Ще видиш, че ще му дам един шамар!

– Но как?

– Вече имам идея… Наталия, обличай се! Хайде да излизаме!

– Къде ме водиш?

– Облечи си палтото и не казвай и дума. Ще разбереш всичко в собственото си време – отвърна Кашка с усмивка.

Отмъщението ще бъде сладко
С Кашка се озовахме… в мола. Не ми се пазаруваше, исках да си остана в леглото под одеялото, за предпочитане придружена само от чаша вино. Но Кашка не се отказа.

– Това е моят план. Отиваме да пазаруваме! Ще си изберем нова рокля, обувки, козметика, а после и фризьор. Изслушването за развода ти е след един месец. Ще изглеждаш феноменално на него. Кристофър ще те погледне и тогава ще почувства, че е направил най-голямата грешка в живота си. Но тогава ще бъде твърде късно! – каза тя щастливо.

Този план не ми допадаше съвсем, но знаех, че когато се изправя лице в лице с него и двайсетгодишната му любовница, няма да искам да се срамувам. Кашка е права! Трябва да се погрижа за себе си! На процеса ще изглеждам като богиня – помислих си.

– Добре! Влизам. И така, откъде ще започнем?

Време е за преобразяване
Започнахме с любимата ми част – избора на рокля. Избрах божествен червен модел, който перфектно подчертаваше фигурата ми – особено краката ми! Онези, за които Кристофър буквално се беше развълнувал само преди няколко години! Знаех, че трябва да е с миди дължина, но определено червена, по възможност в цвят бордо. Знаех, че фигурата ми не е идеална, затова се спрях на модел с плисета в областта на корема – разказа ми Кашка,

Кашка ми каза, че този трик прави гънките да изглеждат плоски и коремът да изглежда плосък!

– Това ще бъде роклята, която ще отбележи победата ми в съда! По-късно ще я нося на среща, когато съм готова за това, или просто ще я използвам по Коледа или по време на карнавала – казах на Кашка, радвайки й се като дете!

Исках в деня на развода погледът му да е насочен само към мен, да ме погледне и да види какво е загубил! С Кашка съчетахме роклята с едни безумни токчета – такива, каквито знаех, че ще отиват на всички елегантни тоалети. Наближаваше новогодишната нощ, така че знаех, че в този момент това ще бъде добра покупка! Първо щях да пъхна стилето в двора на Кристофър, а след това в новогодишната нощ на дансинга!

Но това не беше краят на всичко. След това дойде време за останалото. Отскочихме до аптеката, за да изберем козметика – червило, нов фон дьо тен, спирала за мигли и, разбира се, нов парфюм. Познавам точно вкуса на Кристофър, така че знаех какъв аромат да избера, за да привлека вниманието му. Избрах парфюм с красиви флорални и плодови нотки. Това го възбуди – помня отлично! Напомни му за първите ни пролетни срещи.

След това се записах за подстригване и можех само да чакам големия ден – деня на развода. Отначало толкова много се страхувах от този ден, че не можех да спя. Сега също не можех да спя, но не от страх, а от вълнение. Представях си този ден – изражението на лицето на Кристофър и изражението на любовницата му, когато ме видят.

Когато ме видя, той беше впечатлен.
Когато месец по-късно застанах на вратата на съда, изглеждах като богиня. Червената рокля – секси, но елегантна – ми отиваше феноменално. Деликатният грим подчертаваше красотата ми, за която бях забравила. Освен това, признавам, нарочно бях отслабнала с няколко килограма преди развода, за да може Кшищов да съжалява още повече. Получи ли се? И как… Когато ме видя гордо да крача по коридора на съда, челюстта му падна на земята!

– Наталия… – промълви той. – Колко прекрасно изглеждаш! Сигурно си отслабнала? Уау! И тази рокля. Изглеждаш божествено.

– Благодаря ти. Да, и знаеш ли какво, чувствам се страхотно!

Отговорих му с умиление и скришом погледнах към новия му партньор, който стоеше до него. Каролина наистина беше красива, доста оформена, но нещо ѝ липсваше. Осъзнах, че до мен тя изглеждаше като непълнолетно момиче. Отдалечих се на няколко крачки и изведнъж усетих ръката на Кристофър на рамото си. Обърнах се. Той, със сълзи в очите, каза:

– Наталия, съжалявам, не искам да се развеждам. Сега, когато те гледам, осъзнавам какво съм загубил! Умолявам те да се върнеш при мен – каза той съкрушен.

Съжалих ли го? В първия си импулс да, но втората ми мисъл беше съвсем различнаһттр://….

– Да се върна при теб? Никога в живота ми! Ще се видим по-късно, Кристофър. Ще се видим след малко в съдебната зала – отвърнах с усмивка.

Разведохме се и мисля, че това беше най-доброто решение в живота ми. Никога повече няма да се доверя на човек, за когото само външният вид има значение!

Continue Reading

Previous: Тя отгледа златното момче на България – Карлос Насар: Говори Поля, майката на шампиона
Next: БТВ издаде финала на Островът на 100-те гривни

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.