Александър Георгиев е роден през 1830 г. в бургаското село Зидарово. Детството му е белязано от крайна бедност. Едва петгодишен, остава сирак (баща му умира, майка му се омъжва повторно в друго село) и е осиновен от вуйчо си, който сам има шест деца и който го праща да пасе кози.
Поради бедност остава необразован до края, но имайки изключителна памет, научава се да говори свободно на шест езика и става изключително успешен търговец. На 20-годишна възраст вече е сред най-богатите хора в околията.
Поради изключителната му памет и бърз ум бургазлии започват да го наричат Коджакафалията (тур. – голяма глава). Построил е десетки ханове, фабрики и магазини. Бил е най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите държави отсядали само в неговите имоти.
През целия си живот обаче Александър Георгиев не спира да благотвори – голяма част от получателите на неговите дарения са бедните и сираците. Раздава парите си за благотворителни цели и участва напълно безвъзмездно с лични средства в развитието на града.
Не изпускай тези оферти:
В началото на миналия век със свои собствени средства плаща за изграждането на цялата инфраструктура на зараждащите се нови квартали (улици, тротоари, осветление и пр.), в които живеят главно бежанци и бедни преселници от съседните села.
Най-богатият човек в Бургас покрива разходите по съставянето на новия регулационен план на града и дарява земя на над 600 бедни семейства бежанци след жестоките разгроми от Илинденско-Преображенското въстание и след Балканските войни, за да си издигнат домове. Строи сиропиталища, старчески приюти, пощи и болници, подпомага благотворителни дружества.
Един от най-големите дарители е на българската болница „Евлоги Георгиев“ в Цариград. Изобщо раздава финансова помощ на всеки, който почука на вратата му.
Голяма част от средствата си дарява, а после и завещава на Българската православна църква, в това число половината от нивите и дюкяните си, които никак не са били малко.
Най-големият му наследник се явява бургаският катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“. Изискването му е с неговите земи да не се търгува, а да се дават под наем, от който редовно да се подпомагат бедните, болните и сираците, които трябвало да получават на Великден и на всеки християнски празник парична помощ, храна, облекла и лекарства.
Преди смъртта си прави най-голямото завещание в историята на България. Негови са били земите на бургаските комплекси „Братя Миладинови“, част от „Лазур“ и „Зорница“, почти целият Приморски парк, почти цялата Северна промишлена зона.
Преди смъртта си обаче дарява напълно безвъзмездно цялото си имущество на църквата и на общината за развитие на града и подпомагане на бедните – земя и сгради на стойност 25 милиона златни лева, които, преизчислени днес, се равняват на над 100 милиона лева.
Това е над четири пъти повече от завещаните 6 млн. златни лева от Евлоги Георгиев за построяване на Софийския университет, пет пъти повече от тези на Димитър Ценов за създаване на висше икономическо училище в Свищов и десетки пъти повече от парите на Петър Берон, който завещава имота си в Румъния на България, и на Васил Априлов, оставил значителна сума на Габровската община да построи училище.
Много от даренията на Коджакафалията обаче остават скрити, тъй като той не обичал да се хвали с това, което прави. За него се знае, че през деня правел пари, а в останалото време ги раздавал. Въпреки това личният му живот никога не се променя и не харчи нито стотинка за удоволствия, живеейки като монах. Трудолюбието и постничеството му били пословични. Бил дълбоко вярващ, невероятно честен и справедлив човек.
Никога не се жени и не е известно да е имал лични връзки. Живее изключително скромно и страни от светските събития. Храни се наравно със своите работници – често пъти само хляб и сол, докато работниците му били гощавани богато.
До последно ходи с калпак и грубите си селски дрехи. Повече от 40 години живее в складова стаичка, широка и висока едва 1,5 и дълга 2 метра, намираща се под стълбите между първия и втория етаж на сграда, която е негова собственост. В това приличащо на дупка помещение имало място само за дъсчено легло и кандило над главата.
През целия си живот се пази да не бъде заподозрян в показност и липса на скромност. Заради това категорично забранявал да го снимат. Единствената му снимка е направена случайно от неизвестен фотограф, докато обядва в своя хан с обичайните хляб и малко маслини, и дори не е разбрал, че го снимат.
Коджакафалията напуска този свят на 15 юли 1913 г. В завещанието си определил известна сума за своя гросума за гроба си, за да не ощети никого, и описва как трябва да изглежда той – с кръст и ограда, които да бъдат поставени там. В скромността си пожелал на гроба му да няма негово изображение.
Погребан е на най-видното място в тогавашните християнски гробища, за които е дарил парцел и пари за изграждането на църква. Това е днешният храм „Св. Иван Рилски“, който е осветен през 1934 г.
„Той беше кротък и тих по природа, простодушен и милостив, само с труд и лишения беше придобил богатствата си.“
Такъв го помнят съвременниците му, такъв е описан Коджакафалията и в малката книжчица, издадена след смъртта му от местен учител. Известни са и думите му: „Родил съм се грешен и само с добро ще изкупя прегрешенията си.“ Имал е кръвни роднини, които не са забравени в завещанието му. Огромното си богатство обаче дарява на Бургас, който го обявява посмъртно за свой почетен гражданин едва през 2012 г