Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой войвода превръща българите в господари в Родопите?
  • Новини

Кой войвода превръща българите в господари в Родопите?

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
voevoododaskdsa.png

Днес ще споделим историята на един изключителен български войвода. Той успешно отблъсква нападенията на османските големци и защитава българите в Родопите и Одринско. Според песен, посветена на него, той превръща „турците в рая, а българите в господари“ в Родопите. Говорим за Ангел Кариотов, по-известен като Ангел войвода.

Кой е Ангел войвода Ангел Кариотов е роден през 1812 година в село Козлук, в Пловдивска област. Съществуват няколко версии за начина, по който се превърна в хайдутин. Най-известната от тях е свързана с неговата сестра. Младият Ангел се занимавал с овцевъдство.

Турците редовно идвали при него и вземали от овцете му. Той дълго време търпял, докато един път не нападнали неговата сестра. Това преляло чашата на търпението и Ангел Кариотов решава да се откаже от животновъдството и да стане хайдутин. Продължително време следил турците, които са обидили неговото семейство, и накрая ги убил. Показва труповете им на площада на селото и накарал местния поп да напише следния надпис върху техните тела: „Това ще се случи на всеки, който посегне на честта на българската жена“

Какво прави Ангел войвода различен Създава единствения български манастир в Османската империя В различие от повечето хайдути, той постига нещо изключително – успешно осигурява финансирането за изграждането на Араповския манастир, намиращ се на няколко километра от Асеновград.

Интересното при този манастир е, че единствен е построен по времето, когато Османската империя е владяла нашата територия. Защитава българите от лихвари Ангел войвода постига нещо изключително в Одринско. Местните българи му се оплакват от Мушон бей – евреин лихвар от Цариград, който вземал двойно и тройно от тях. Ангел войвода и двама негови другари отиват в Цариград, откриват дюкяна на евреина.

След това го убиват и връщат златото на селяните в Одринско. Оказва се, че Мушон бей е близък приятел на везира и османците изпращат голяма потерия след него. Дружината на Ангел войвода е обградена от нея, затова изпраща съобщение до главатаря на турците Джелал Ахмед със следния текст: „С първия куршум ще улуча хрътката ти“ – Току Джелал прочел това и любимата му хрътка била ударена от куршум.

„С втория куршум ще улуча полумесеца на знамето ти“ – Щом Джелал прочел и това, знамето му било отнесено от втория куршум. „С третия куршум ще улуча главата ти, ако не върнеш хората си назад“ – Тук вече турският главатар решил да не рискува. Заповядал на своите хора да се върнат и отказал да преследва Ангел войвода. Песните за Ангел войвода

Ангел войвода приключва своя земен път в Хилендарския манастир през 1864 година. Тъй като е неграмотен, моли един от монасите да запише неговите завети, които се пазят в библиотеката на манастира. За разлика от повечето хайдути, Ангел войвода въвежда организация, ред и дисциплина в своята дружина, която служи за пример на Георги Раковски.

Той не се стреми към богатство, затова остава в народния фолклор с множество песни. В най-известната от тях се споменава: „Докато Ангел войвода със своята дружина царува в Родопите, турците са рая, а българите – господари“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо ми завеща къщата на село, като преди да си отиде ми каза да копая до ябълката на двора
Next: Всяка перална машина има този бутон – улеснява почистването и премахва лошата миризма

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.