Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой е мотористът от бруталната катастрофа в Бургас?
  • Новини

Кой е мотористът от бруталната катастрофа в Бургас?

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
motiriaistiast.jpg

Повече от 48 часа след бруталната умишлена катастрофа, отнела без време живота на доблестните полицаи Йордан Илиев и Атанас Градев в Бургас, един въпрос остава без отговор – нито от страна на полицията, нито от страна на прокуратурата.

Кой е мотористът, който се движи заедно с фаталния автобус и има ли връзка с каналджиите?

Поради липса на достатъчно добро качество на видеото е трудно да се каже със сигурност дали той се движи встрани от пътническото возило или пред него.

Неговото присъствие на местопроизшествието е осезаемо, като първоначално се вижда, че той кара с почти същата скорост като тази на автобуса – тоест превишена с поне 50 км/ч., след което сякаш намаля, виждайки спряната по средата на входа на кръговото патрулка и автобусът го подминава. Той спира, оглежда се, изчаква да преминат покрай него преследващите каналджиите граничари и потегля на югоизток към ул. „Одрин“. Странно поведение, пише Флагман бг.

Не изпускай тези оферти:

Кой е мотористът, се питат всички, гледали видеото, когато то се появи в късния следобед в четвъртък. Няколко са и биещите се една с друга хипотези, но коя от тях е най-рационална ще опитаме да разгледаме по-надолу. А дали полицията го е открила и разпитала е друг въпрос, на който засега отговор няма.

Но той е и остава единственият пряк свидетел на инцидента, който отне живота на двамата полицаи, защото единствен има пряк поглед върху случилото се. Задаваме въпроси и изказваме хипотези, защото досега за въпросния моторист не е открит и не е разпитан.

Полицай

Това е най-малко вероятната хипотеза, защото отряд „Сигма“, който управляват мотори, са винаги в екип по двама. На видеото изглежда, че мотористът кара пред автобуса, което също дава знак, че едва ли човекът е полицай.

Въпреки това обаче тази хипотеза продължава да се върти в интернет пространството и според някои е логична, тъй като обяснява поне донякъде защо до момента няма информация за това кой е мотористът и дали е разпитан като пряк свидетел.

Каналджия

Има шанс въпросният човек да е и каналджията, който е помагал и е показвал пътя на „15-годишния“ Омар, останал за постоянно в ареста по-рано днес.

Това би обяснило защо той шофира отпред и защо патрулният автомобил на Йордан Илиев и Атанас Градев блокира пътя пред мотора. Ако обаче моторджията действително има някакво отношение към трафика на бежанци в конкретния фатален инцидент, то това, че името му никъде не се споменава като заподозрян или дори като участващ в случилото се, е странно и дори подозрително.

Проблемът обаче е, че видеоматериалът от катастрофата, който стана публичен, е прекалено кратък, за да даде светлина върху това дали мотористът е карал през цялото време пред автобуса и дали след катастрофата действително поема в посока ул. „Одрин“.

Случаен човек

Много вероятно е мотористът да се окаже случаен човек, който е имал нещастието да се озове на пътя на препускащия с над 90 км/ч претъпкан с мигранти автобус.

Тази хипотеза е логична, поне донякъде, тъй като съдейки от реакцията на човека с мотора, може да се види, че той е изненадан жестоко от полицейския автомобил, изскочил пред него и на кадрите очевидно се вижда, че той намалява скоростта си рязко. От видеото се вижда още, че той едва не бива отнесен от автобуса.

Точно това би дало основание за евентуално второ обвинение към „15-годишния“ сирийски шофьор – такова за опит за убийство, тъй като действително само късмет спаси живота на въпросния моторист. След удара в патрулката той изглежда стъписан от случилото се и изглежда в моментен шок, от който успява да се опомни след няколко секунди, вече спрял в лентата за завой надясно.

Който и да е мотористът и има ли отношение към катастрофата или не, той остава буквално единственият пряк свидетел на случилото се в ранната сутрин на 25 август.

В този смисъл логичният въпрос, който задаваме е: Открит ли е мотористът от полицията, разпитан ли е и бил ли е именно той един от първите отзовали се на помощ след катастрофата, или действително е отпрашил в посока ул. „Одрин“. Защото отговорът на тази питанка може да има ключово значение както за делото срещу Омар, така и за цялостното разследване на случая.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шокиращо! Тригодишно дете оживя на собственото си погребение
Next: Изсмуква рака от тялото като нищо друго! Расте навсякъде, но не знаем! Лекува още хепатит, черен дроб, бъбреци, стомах

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.