Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой е най-добрият начин за ускоряване на метаболизма на жените след 50? Ето как свалих 14 кг без диети
  • Новини

Кой е най-добрият начин за ускоряване на метаболизма на жените след 50? Ето как свалих 14 кг без диети

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
gsdfhdfhrherh.png

След петдесет години метаболизмът се забавя, човек се движи по-малко. Всичко това води до набор от излишни килограми. Предлагаме ви личния опит на наша читателка, пожелала да остане анонимна, която споделя как е успяла да отслабне и да ускори метаболизма си:

„Миналата година се наложи да си избирам рокля. Влязох в пробната и се ужасих колко грозни изглеждат гънките отстрани по талията ми, които някак неусетно се бяха появили след петдесетте.

Настроението ми мигом се срина и реших да отслабна. Но разумно. Тъй като на моята възраст това може да се отрази негативно на здравето, реших да го направя „мъдро“, ускорявайки метаболизма си.

Направих значителни промени в диетата си, премахвайки висококалоричните храни. Не ядях изобщо пържено, сладко, мазно. Специално си купих уред за готвене на пара и започнах да готвя рибата така.

През нощта заливах шепа елда с вряла вода, покривах тенджерата с одеяло и я изяждах на следващия ден. Не съм слагала нито сол, нито масло. Между другото, много ми хареса тази каша, освен това е много полезна.

Вместо сладкиши хапвах малко мед с чая или кафето. Всеки ден на масата ми имаше или плодове, или зеленчуци, или и двете. Ядях зеленчуците не само сурови, но и варени, както и всякакви салати.

Наложи се да намаля размера на порциите, но за сметка на това увеличих честотата на храненията. Създадох си строго правило: пиех една до две чаши чиста вода на ден.

Направих и курс с витамини. Често ядях грейпфрут, тъй като четох, че ускорява метаболизма.

Не мога да кажа, че това е диета, тъй като не промених особено дневния си прием на калории.

Знаейки много добре, че не мога да ускоря метаболизма си само с храна, реших твърдо да правя физически упражнения.

Като начало започнах да ходя дълго време вечер. След такива разходки настроението ми се подобряваше значително. Все пак чистият въздух и разходките са чудесно лекарство.

За да не е скучно да се разхождам сама, вземах съпруга си със себе си, който през първите няколко дни силно се съпротивляваше, а след това свикна.

Лягах си задължително в десет часа, а ставах в седем. Благодарение на достатъчното количество сън, сутринта се събуждах отпочинала и в добро настроение.

Освен че се разхождах, всеки ден правех гимнастика. Разбира се, в началото това беше само подобие на гимнастика – три или четири прости упражнения.

С течение на времето добавих още малко. И след няколко месеца забелязах как тялото ми е станало по-стегнато.

И сега, след три месеца и половина, след комплиментите на съпруга си, най-накрая се осмелих да се кача на кантара. Резултатът беше невероятен – минус 14 кг! Успях да ускоря метаболизма си.

Сега ще продължа да се придържам към този начин на живот, особено след като вече свикнах с него и започнах да се чувствам много по-добре.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма промяна за столичани, всички трябва да прочетат това
Next: Световно признание за шахматната ни кралица Нургюл. Горячкина: Тя бе най-силната, подобрила е уменията

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.