Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой иска да унищожи фермата на Димитър и Ралица от странджанското село Индже войвода?
  • Новини

Кой иска да унищожи фермата на Димитър и Ралица от странджанското село Индже войвода?

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
insjdasjdjasdas.png

ДАНС и Жандармерия нахлуха във фермата на Димитър Станчев от село Индже войвода. Показната акция е проведена вчера.

Тя е по сигнал и вероятно се касае за средства от европейски фондове. Три джипа са спрели пред стопанството, от които излезли качулки и почнали да проверяват кошер по кошер, сякаш залавят топ престъпник.

Това алармират Флагман.бг жители на селото, които са останали потресени от показната операция.

Днес жители на странджански общини в Бургаска област се събраха на главния път за Малко Търново – в района на Босна, за да изразят подкрепата си за младия фермер и семейството му. Там е сборният пункт и на институциите, които ще извършат проверка във фермата днес.

Не изпускай тези оферти:

„В Странджа хората, които се опитват да направят нещо, се броят на пръстите на една ръка. Димитър и Ралица Станчеви са млади хора, които милеят за този регион, които са избрали да останат тук и със зъби и нокти да се борят за това, което са постигнали до този момент.

Някой просто е решил с лека ръка да го съсипе, да унищожи едно име, градено с години с много труд и усилия.

Този по донос е буквално разкатан до такава степен, че му иде да се откаже от всичко. Все пак това е българин, баща на 4 деца, който е избрал да живее в Странджа“, казват съседи на семейството.

В подкрепа на Димитър Станчев твърдо застава и кметът на община Малко Търново Илиян Янчев. Въпреки че селото се намира на територията на Созопол, Янчев е категоричен, че не дели хората на общини. Странджа е една обединена общност, без значение дали е в Малко Търново, Созопол, Царево или Средец, ние граници нямаме, заявява той.

„Събрахме се на Босна заедно с кмета на община Созопол Тихомир Янакиев, за да разберем повече за извършената проверка. Там бяха няколко коли на жандармерията, Държавен фонд „Земеделие“, имаше и много хора, които подкрепят Димитър и Ралица Станчеви“, каза Янчев.

„Това семейство го познавам от години. Млади хора с 4 деца, които непрекъснато работят, за да докажат, че нещата могат да се случат и тук. И успяха.

Димитър е избран за фермер на годината, пчелар на годината. Изгради едно име с много труд от цялото семейство. Но понеже ние сме царе на завистта и доносничеството и излезе, че този човек е най-черният, най-големият престъпник. Това не е човек, който може да извърши тежко престъпление.

Димитър, както и цялото му семейство са най-добрите хора в региона. Те са Странджа, именно затова е кръстена така и фирмата им – синоним на добротата и любовта, която дава тази планина“, каза Янчев пред наш репортер.

Той смята, че всеки един сигнал трябва да се провери, но не по този начин – с нахлуването на полицаи с качулки и тежки джипове. И настоява такава да бъде извършена и на този, който пуска доноса.

„Не може по някакъв елементарен начин да се очерни човек, който е дал толкова много за родината си.

И какво ще правим – ще броим колко са пчелите, защото някой, който от онзи ден е в Странджа, иска да завземе територия, да събори някой, който е направил име, за да застъпи по един нечестен начин?! Унизително и обидно е“, категоричен е Янчев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо киселото зеле става горчиво и меко – ето какво не знаят повечето домакини
Next: Мама ме научи как да готвя пиле в буркан: Моментално свършва, още щом го сложа на трапезата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.