Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кола помете мъж седнал със стол на шосето, пребиха шофьора
  • Новини

Кола помете мъж седнал със стол на шосето, пребиха шофьора

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
snednadlamsusj.jpg

Снимка: Петел

В махалата на Монтана „Кошарник“ снощи към 22 ч. е станала катастрофа. На улица „Одрин“ шофьор на 26 години от Берковица е блъснал 41-годишен местен мъж, седнал на стол на шосето.

След това роднини и приятели на пострадалия се нахвърлили върху шофьора и му нанесли побой, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Монтана.

Блъснатият мъж е настанен в хирургическото отделение на болницата в Монтана с комоцио, но без опасност за живота. Битият шофьор е успял да се качи в колата си и да избяга. Той е намерен в дома му в Берковица, където му е направен тест за алкохол и той е отрицателен. Докаран е в болница за преглед и установяване на състоянието му.

Не изпускай тези оферти:

По случая е образувано досъдебно производство, уточниха от полицейската дирекция в Монтана.

Още криминални:

Острието на ДСБ Елисавета Белобрадова направи свой откровен коментар, в типично неин стил след зверската катастрофа между патрулка и бус в Бургас, в която загинаха двамата полицаи Йордан Илиев и Атанас Градев.

Ето какво написа тя на профила си във фейсбук:

Няма да си позволявам никакви коментари за смъртта на двамата служители на МВР, не е достойно да се правят в такъв момент.

Ще направя други коментари. Първо, да започнем с изказването на президента Радев, че смъртта на двамата полицаи е плод “на корупция, с която каналджиите са въртели своя трафик” 2022 г. всички откриха внезапно, че има каналджии. Че има корумпирани служители на границата и в Харманли, че има организирана група за извършване на престъпления.

Но да оставим Радев, който е изненадан от всичко това. Да поговорим за Харманли. Знаете ли колко политици, народни представители и въобще хора от властта са пристъпвали прага на лагера в Харманли?

Знаете ли колко папки имат там неправителствените организации с информация от години. Колко уплашени хора биха дали показания през годините, ако някой във властта ги беше подкрепил?

Знаете ли бившата шефка на Държавната агенция за бежанците колко проверки е извършила? Къде е била всички тия години.

Много се извинявам, но целият народ знае, че има организиран нелегален трафик с участието на държавни служители от поне пет-шест години. BBC знае, Gardian знае. Динко знае. Всички в областта знаят, че масово мигранти пресичат границата нелегално, биват бити, събличани до голо, ограбвани и връщани, ако не са си платили на правилните институции.

А тези бусове и коли вървят от седем години. Всичките няма как да вървят без протекции.

Парите, които се печелят от трафика, са огромни. Беше изключително важно, икономически важно подчертавам, да създадем ужасни мизерни условия в лагерите, да бавим документи, да бием мигранти и да настроим цялото българско общество против тях.

Всичко е за пари – пари на съответните хора да те пуснат през границата, пари да ти одобрят документите, пари да не те бавят, пари за да ти намерят измислен адрес, на който да се регистрираш, пари, за да избягаш.

Подкупи, подкупи, подкупи.

Били ли сте в Харманли? Аз съм била. Говорили ли сте с хората? Аз съм. Някои от тях са там с месеци, защото нямат роднини в Нидерландия и Германия да им изпратят пари за подкупи, та да избягат. Истински бедни и отчаяни хора, които се страхуват да свидетелстват. Затова и беше толкова важна битката за смяната на шефката на Държавната агенция за бежанците.

Та, не ми излизайте да говорите за корупция сякаш сте се родили вчера. Всичко е организирано от години, много хора са намесени, а тези, които не са – знаят много добре кой колко къде и какво получава.

Вие изненаданите откъде идвате, къде сте били и ако сте били тук, какво сте работили през тия години? Как въобще си позволявате да излизате и да заявявате собствената грандиозна некомпетентност или да лъжете толкова нагло.

И най-вече – какво щяхте да направите, ако тези полицаи не бяха загинали? Аз знам – нищо. Защото нищото ви е пари за подкупи, мизерия смърт и мъка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Натръшкали с белезници цяла смяна крадливи товарачи на Летище София
Next: Загиналият полицай Илиев спасил дете от сигурна смърт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.