Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колеги на Захари Бахаров полудяха, след като разбраха какви пари изкарва
  • Новини

Колеги на Захари Бахаров полудяха, след като разбраха какви пари изкарва

Иван Димитров Пешев април 17, 2023
zahhasrasrasrastas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Захари Бахаров е от малкото актьори в България, които никога не се оплакват от ниското заплащане в сферата на изкуството.

И има защо. Само за две години той е успял да се превърне от обикновен актьор в една от най-влиятелните фигури в родния шоубизнес. Сложил е ръка да огромна част от най-касовите проекти на българската сцена.

Само две години са били достатъчни на Захари Бахаров да стане продуцент на много от изявите на най-големите звезди у нас, като по този начин получава част от приходите от продажбата на билети. Той е един от петимата съдружници в дружеството „Артвент”, което се занимава с организиране на културни събития.

Под неговата шапка се изявяват артисти като Димитър Рачков, Любо Киров, Стефания Колева, Бойко Кръстанов, Михаил Билалов, Христо Шопов, Хилда Казасян, близнаците Дарин и Деян Ангелови, Теодора Духовникова, Иван Бърнев, Емил Марков, Лилия Маравиля, Александра Сърчаджиева, Маским Ешкенази, Михаела Маринова и други популярни лица, които генерират приходи само със споменаването на имената си.

 

Сред тях, логично, е и братът на Захари – скандалният Явор Бахаров, който трудно би намерил работа без батко си. „Артвент” продуцира хитови спектакли на режисьора Явор Гърдев, включително култовото заглавие „Чамкория”, билетите за което се разпродават за минути.

 

Любопитно е, че този успех на актьора на полето на бизнеса е постигнат само в рамките на две години. Фирмата му е активна от 8 март 2021-а, показа проверка на „Уикенд”.

Като с магическа пръчка тя успява да привлече към себе си толкова много популярни артисти, че вече е трудно да намериш звезда, която не работи под нейната шапка. Поне 80 на сто от всички хитови представления, които се поставят на независимите сцени у нас, са на големия Бахаров.

Редно е да се отбележи, че той не работи сам, а има съдружници.

Един от тях е небезизвестният Кирил Киров, който от години работи по друга линия със звезди като Мариус Куркински, Виктор Калев и Иво Аръков. Неговият дял във фирмата е двойно по-малък от този на Захари. Той е съдружник в още доста фирми, включително „Глобал уеб” на Маги Халваджиян.

Другият съдружник актьора е Велизар Величков – млад мъж, който се представя като актьор, предприемач и пътешественик.

Той също има участие в „Глобал уеб”, но и в една от големите фирми за групово онлайн пазаруване, която продава билети за представления на „Артвент”. Другите двама съдружници на Захари са Ваня Симонска и Атанас Боев, които засега участват само в тази негова фирма.

Актьорът отдавна се отказа от общата си фирма със своите колеги Юлиан Вергов и Владо Карамазов, но явно продуцирането му харесва. Затова е продължил да го прави, само че в друга компания. Той има и фирма с жена си – Диди Алексиева.

През нея правят представленията си „Поетите” и развиват сайта на Диди. Така че напоследък актьорството е по-скоро хоби за по-големия брат Бахаров отколкото истинска работа. Той си вади хляба със съвсем други занимания./show.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В най-трудните моменти от живота ни разбираме, кой е до нас за цял живот, кой за маса и кой ни използва
Next: След Великден започва Светлата седмица – ето какви забрани и традиции важат за всеки свят ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.